Решение № 12720 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 373/2014 г.

Решение № 12720 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 373/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СТРОЙ МАРКЕТ " ООД, град Велико Търново, против решение № 550/28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 428/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, в която отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 041102132/11.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 157/26.03.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите в останалата й част. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В съдебно заседание претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 041102132/11.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 157/26.03.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 31354,21 лева, в това число отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 824,80 лева и начислен ДДС в размер на 30529,41 лева и лихви в размер на 938,23 лева. С обжалваното решение по жалба на "СТРОЙ МАРКЕТ " ООД РА е отменен в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 824,80 лева за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2009 г. Срещу решението в тази част няма подадена касационна жалба от директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, поради което в тази част решението е влязло в сила. Предмет на настоящето касационно производство е решението на АС - В. Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на "СТРОЙ МАРКЕТ " ООД срещу РА относно начислен данъчен кредит в размер на 30529.41 лв. поради непризнати 12 броя вътреобщностни доставки (ВОД) към BARAKA INVEST S. R. L. Румъния за м. 08 и 09.2009 г. с предмет краве сирене и 938. 23 лв. лихви. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Счел е, че представените международни товарителници (ЧМР) не удостоверяват превоз до Румъния, доколкото в нито една от товарителницата не е посочено, че стоките са получени в Букурещ, до където е следвало да се разтоварят според клетка 4 или където и да е другаде в Румъния. Приел е, че съдържанието на международните товарителници не е безспорно, доколкото без установяване на верността на съдържанието им те не могат да докажат, че превозните средства, които са преминали през моста са били натоварени именно с посочената в товарителниците стока и че същата е получена от посочения като получател румънски търговец, тъй като превозните средства биха могли да пътуват до Румъния и празни, за което пак да бъдат платени пътни такси и да се отчита маршрут по тахошайбите. Съдът се е позовал на допълнителното заключение на вещото лице, съобразно което в част от квитанциите за платени пътни такси като получател е посочено "Сирма приста" АД, а в друга част липсват данни за получател или е посочен различен от акционерното дружество. Също в допълнителното заключение освен разходите за пътни такси и винетки, вещото лице не е могло да установи други разходи, пряко свързани с процесния превоз, тъй като липсва подробна аналитична отчетност на сметка 609 "Други разходи". Съдът е приел също, че в клетка 23 от товарителниците като превозвач е посочен "Строй Маркет" ООД, има положен подпис и печат, но липсва индикация чий е подписът, което според съда я лишава от доказателствената сила, която има съгласно разпоредбата на чл. 5 и 6 от Конвенцията CMR. Съдът е приел, че превоз не е извършен, тъй като "Строй маркет" ООД не доказва при условията на пълно насрещно доказване да е извършил разходи за транспортиране на стоката, както и такива за извършване на транспорта от друга фирма. Като се е позовал и на отговора на Румъния от извършената процедура по обмен на информация съдът е заключил, че не са доказани ВОД към посоченото румънско дружество. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Направеният от съда извод, че не е доказано осъществяване на ВОД не съответства на приложимите правни норми и на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от закона, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС, като са раздели на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В настоящия случай за първата част от доказателства са изпълнени условията на закона с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Спорът се свежда до транспортирането на стоките до територията на друга държава-членка, респективно - до получаването им. Необходимите доказателства за установяване изпращането или транспортирането на стоката са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В настоящия случай транспортът е извършен от доставчика - "Строй маркет" ООД. В този случай приложима е нормата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която в приложимата редакция, - ДВ - бр. 101/2006 г., за доказване на транспорта изисква - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика. Представените по делото потвърдителни писма съдържат изискуемите от закона данни за писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени в Румъния. Въпреки че процесните товарителници (ЧМР) и потвърждения са оспорени, ангажираните от ревизираното дружество доказателства относно реалното осъществяване на транспорта и получаването на стоката на територията на друга държава се преценяват от настоящата инстанция за годни да обусловят извод за действително осъществяване на ВОД. Неправилни са изводите на АС относно нередовностите в представените ЧМР. В тях като получател е посочено ВАКАКА INVEST S. R. L Гюргево, Румъния, като изпращач и превозвач - "Строй Маркет" ООД гр. В. Търново, за място на натоварване е посочено - гр. Русе, България, а за място на разтоварване - гр. Букурещ, Румъния, с подпис и печат за изпращач, превозвач и получател. Съдържат дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт /Букурещ, Румъния/ и товарен пункт /гр. Русе/, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Товарителницата е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като непосочването на мястото на разтоварване в кл. 24, не ги прави недостоверни, както неправилно приел съдът. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници, както неправилно е приел съда. Изводът за извършен транспорт по процесните ВОД се подкрепя от събраните по делото доказателства- договор за доставка между "Строй маркет" ООД и "Сирма Приста" АД, фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, разходни касови ордери за платени разходи за такса Дунав мост, винетни такси, потвърждения от Агенция "Пътна инфраструктура" и др., както и представените в ревизионното производство насрещни проверки на шофьорите - Иван Колев и Величко Николов, в чиито писмени обяснения изрично е потвърдено, че те са изпълнили процесиите доставки на "Строй маркет" ООД за Румъния в периода м. 08 и м. 09 2009 г. За вписаните в товарителниците автомобили са представени договори за наем, а пред настоящата инстанция са представени доказателства, че и двата автомобила имат регистрация в регистъра на транспортните средства за превоз на суровини и храни от животински произход, издадени от РВМС. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че за първостепенния съд не са били налице основания да не кредитира заключението на вещото лице по първата ССЕ, още повече, че същото е прието като неоспорено. Напротив, следвало е да му даде вяра като обосновано и съответно на писмения доказателствен материал. И двете експертизи опровергават извода, че дружеството не е извършило разходи за транспортирането на стоките. Счетоводно отражение на разходеното гориво за процесиите превози до Румъния е потвърдено от вещото лице и отразено в приетата в СЗ от 10.04.2013 г. хронология на с/ка 302 на "Сирма Приста" АД и опис на пътни листи изготвен от Н. Неделчев - началник транспорт - не оспорени от ответната страна. Датите в същите тези пътни листи и ЧМР-та са идентични с датите на документите за платени винетни и пътни такси за преминаване на Дунав мост, потвърдено с изрична информация събрана по реда на чл. 192 от ГПК от Агенция "Пътна инфраструктура", същите такси изплатени с разходни касови ордери на шофьорите - неоспорени от ответника. "Строй маркет" ООД е разплатило изцяло получената стока на "Сирма Приета" АД, според условията на договора между "Строй маркет" ООД и "Сирма Приета" АД с плащането на цената на стоката е платена и стойността на разходите, които "Сирма Приста" АД ще извърши за работни заплати и осигуровки на двамата шофьори и за гориво при последваща реализация на произведените млечни продукти "Сирене" посредством чрез ВОД-ка на "Строй маркет" ООД изпълнена с МПС-та на това дружество. За да имат документална обоснованост извършените от "Сирма Приета" АД разходи за гориво и пътни такси е напълно логично в документа за пътна такса да е посочено името на "Сирма Приета" АД. Изслушаното по делото вещо лице икономист сочи, че няма данни за неправилно водено счетоводно отчитане както в счетоводството на "Строй маркет" ООД, така и в счетоводството на "Сирма Приста" АД. Що се отнася до получения отговор от румънската приходна администрация по изпратен формуляр "SCAC 2004" за обмен на информация не представлява безусловно доказателство /в смисъл категорично и напълно достатъчно само по себе си/ за осъществен ВОД. В този смисъл е приетото от СЕС в решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04 "Teleos" /т. 72/, че представянето пред данъчната администрация на държавата-членка по местоназначението на декларация от страна на получателя за осъществено ВОП може да представлява допълнително доказателство, но не и решаващо за освобождаването от ДДС на дадена ВОД. Понятието "липсващ търговец" е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. и то означава търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Когато тези предпоставки бъдат безспорно установени, може да се приеме, че фирмата е липсващ търговец. Такива данни в SCAC няма, поради което съдът е следвало да го цени, наред с останалите частни документи. Дори да е установен фактcj, че получателяj е липсващ търговец, какъвто не е настоящият случай, то българското дружество не следва с оглед разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да понесе като негативи начисляване на ДДС върху доставките извършени от него, след като е установено, че стоките са напуснали територията на Р България и, че от органа по приходите не са представени доказателства относно знанието му, че получателят по доставката към момента на доставката има поведение на "липсващ търговец". Такива данни липсват и в SCAC. Ако се приеме извода на органа по приходите, следва че стоките са реализирани на територията на страната, което не се установява от събраните доказателства и е в противоречие с изложените мотиви в Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С- 409/04 Teleos. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетите по делото ССЕ. По изложените съображения настоящият състав намира, че декларираните от ревизираното лице вътреобщностни доставки са доказани по реда, предвиден в чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Ревизираното лице не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС за ВОД по чл. 7 се дължи нулев данък. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е потвърдил РА в частта, с която е начислен ДДС в размер общо на 30529,41 лева и. и лихви за забава в размер на 938,23 лева, за ВОД през д. п. месец 08. и 09.2009 г., с получател румънското дружество BARAKA INVEST S. R. L. първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен РА в тази част, като незаконосъобразен. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта досежно присъденото юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Предвид заявеното искане, на касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски пред двете съдебни инстанции, които възлизат на 3 275 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,