Решение № 5822 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 27832/19.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10310/2023 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021 г., изх. 02-220-6500/2566 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта, в която е отказано подпомагане на И. Н. Ч. за сумата от 5128.74 лв. по мярка 10 Агроекология и климат , направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . В решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на номера на уведомителното писмо, която може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че наложените санкции в размер на 4136.08 лв. за неспазване изискванията за управление и 992.66 лв. санкция за констатирана системност по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство са определени въз основа на Методика, обявена за нищожна. Твърди, че при издаване на акта и с цел определяне размера на намалението по конкретното направление, административният орган се е позовал на Методиката по мярка 10 Агроекология и климат , като не е посочено с коя заповед на министъра е одобрена. Счита, че правните последици за кандидата няма да бъдат променени и при приложението на новоприетата Методика. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Цикова. Ответникът по касация И. Н. Ч. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли решението да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е установил от фактическа страна следното: Подадено е заявление от И. Н. Ч. за подпомагане с УИН [номер] и Приложение за кандидатстване по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2021г. На 06.02.2023г. е издадено Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/2566 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което заявителят е уведомен за одобреното финансиране /оторизираните суми/ и извършените плащания, както следва: одобрени и изплатени са суми в размер на 16792.07 лв. по ВПС-1; 20 876.80 лв. по пасторализъм и 15 551.64 лв. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . Отказано е частично финансирането по ВПС-1 за код на дейност АКП1 за сумата от 2556.97 лв., представляваща наложени санкции за наддеклариране, както и по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство в размер на 7036,38 лв. наложени санкции за наддеклариране, изисквания за управление и системност на неспазването. Предмет на контрол пред АССГ е уведомителното писмо в частта, касаеща отказаното подпомагане по АКП 1 в размер на 2556,97 лв. и в размер на 7036,38 лв. по АК14. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която е установила, че заявените по мярка АКП1 парцели от жалбоподателя са 13 на брой с обща площ 73.78 ха, като общият размер на недопустимите за подпомагане площи по мярката, изчислен въз основа на извършената проверка на място и административна проверка за наличие/липса на документи за правно основание за ползване на заявените парцели, е 3,25 ха; общият размер на установените като допустими за подпомагане площи по мярката е 7053 ха, а процентното съотношение между размера на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпомагане площи е 4,61 %; при направената проверка на констатациите от проверките на място на стопанството на жалбоподателя е установено, че 2 животни не са открити в обекта, като останалите 529 животни са били налични, като е констатиран процент на наддеклариране в размер на 0.38% При така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с нормите на материалния закон е посочил, че в частта на наложените санкции съобразно Методиката по мярка 10 "Агроекология и климат , утвърдена със Заповед РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието, която е обявена за нищожна, оспореното уведомително писмо се явява незаконосъобразно. В останалата част уведомителното писмо е законосъобразно. Решението е правилно. Предмет на касационен контрол в настоящото производство е решението на административния съд в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021 г., изх. 02-220-6500/2566 от 06.02.2023 г., издадено от издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано подпомагане на И. Н. Ч. за сумата от 5128.74 лв. по мярка 10 Агроекология и климат , направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . В останалата част решението е влязло в сила. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че по отношение на наложените санкции в размер на 4136.08 лв. /колона 13/ и 992.66 лв. /колона 15/ административният орган е приложил Методиката по мярка Агроекология и климат , утвърдена със Заповед РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието, която е прогласена за нищожна с Решение 4987/10.05.2023 г. по адм. д. 3926/2022г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 11126 / 15.11.2023 г. по адм.д. 8279/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд. Първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че след като уведомителното писмо в частта относно наложените санкции се основава на Методика, която е обявена за нищожна, то не може да породи правните последици, към които е насочена, съответно не представлява годно правно основание за налагане съответния размер на административната санкция, поради което наложените санкции се явяват незаконосъобразни. При това положение, извършеното от административния орган позоваване на акт, който е заличен от правния мир със сила на пресъдено нещо, е в противоречие с принципите на законосъобразност и правна сигурност, поради което административният акт в частта относно наложените санкции, не може да бъде правнообвързващ. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че при издаването на Уведомителното писмо и определянето размера на намалението по конкретното направление, административният орган се е позовал на Методиката по мярка 10 Агроекология и климат , като не е посочено с коя заповед на министъра е одобрена. Към датата на издаване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2021 г., изх. 02-220-6500/2566 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е в сила Методика по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2014-2021 г., утвърдена със Заповед РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието. В тази връзка оплакването на касатора, че уведомителното писмо в частта относно наложените санкции е издадено въз основа на различна методика, а не на обявената за нищожна с Решение 4987/10.05.2023 г. по адм.д. 3926/2022г. на Върховния административен съд, потвърдено с Решение 11126/ 15.11.2023 г. по адм.д. 8279/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд, е несъстоятелно и не намира опора в събраните по делото доказателства. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение