Решение № 3436 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2013 г.

Решение № 3436 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1512/05.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9110/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е изменен Ревизионен акт № 2101105373/19.01.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1677/12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, като е определено задължение за ДДС за внасяне за д. период м. 02.2010 г. в размер на 5069.07 лв., ведно със съответните лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че данъчната основа на доставката между праводателя и поемателя по договора за финансов лизинг следва да се определи по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като страните са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК. Намира, че релевантна е пазарната цена на автомобила по каталога "Шваке", съобразно който тя възлиза на сумата от 65 129.14 лв. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Д Транс" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и защита по същество оспорва основателността на същата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Производството по касационната жалба на "Д Транс" ЕООД е прекратено поради оттеглянето й с влязло в сила определение от 18.02.2014 г. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София е законосъобразността на Ревизионен акт № 2101105373/19.01.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1677/12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, като определеното задължение за ДДС за внасяне за д. период м. 02.2010 г. е установено на възлизащо в размер на 12 954.47 лв., ведно със съответните лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Решаващият състав е преценил, че сключеното тристранно споразумение между лизингодателя по договора за финансов лизинг, прехвърлителя и поемателя на правата и задълженията по него не е произвело правни последици, поради което не е осъществена доставка, чиято данъчна основа да се определя по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Счел е, че със сключеното споразумение е дадено обещание за подписване на лизингов договор с поемателя. Посочил е още, че дори и да се приеме, че е налице доставка на услуга, то нейната пазарна цена не е определена от органа по приходите по реда на § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС и това процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на РА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и тя се свежда до следното: На 17.01.2007 г. ревизираното лице, в качеството си на лизингополучател, е сключило с "Райфайзен лизинг България" ООД договор за финансов лизинг на пътно превозно средство - марка "Ауди 07" с първоначална базова стойност без ДДС 136 000 лв., при опция за придобиване на собствеността върху него. На 09.02.2010 г. между лизингодателя, "Д Транс" ЕООД и Гюрдане Дикме е сключено тристранно споразумение, с което лизингодателят, праводателят и физическото лице са постигнали съгласие лизингополучателят да бъде заместен в дълга по лизинговия договор от физическото лице. Към датата на споразумението неизплатената част от базовата стойност на автомобила без ДДС е в размер на 15 729.38 евро. На същата дата автомобилът е предаден от прехвърлителя на поемателя, които по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС вр. с § 1, т. 3 от ДОПК са "свързани лица". С оглед на това релевантно обстоятелство, решаващият орган е приел, че данъчната основа на доставката от "Д Транс" ЕООД към физическото лице е пазарната цена на автомобила към момента на сключване на тристранното споразумение. Тъй като в хода на ревизионното производство тази цена не е определена, то при осъществения административен контрол касаторът е извършил служебна проверка в автомобилен каталог "Шваке" за 2010 г. и въз основа на нея е приел, че към м. 02.2010 г. пазарната цена на автомобила възлиза на 65 129.14 лв. Върху тази сума той е определил дължимия ДДС от 13 025. 83 лв. След като е констатирал, че в издадената от ревизираното лице на поемателя фактура е начислен ДДС в размер на 5 140.40 лв., решаващият орган е достигнал до извода, че следва да се доначислят още 7 885.40 лв. При така установените факти, изводите на административния съд за липса на доставка са формирани в противоречие с клаузите на сключеното тристранно споразумение за заместване в дълг и са взаимноизключващи се. От една страна решаващият състав е приел, че след сключване на споразумението задълженията на ревизираното лице по договора за лизинг е следвало да се изпълняват от поемателя, а от друга - че в правната сфера на последния не е настъпила никаква промяна. Този довод се опровергава от клаузите на чл. 1 и чл. 2 от споразумението, в които еднозначно е изразено съгласието на всички страни прехвърлителят да бъде заместен в дълг от поемателя, като последният придобива качеството на получател и встъпва в правата и задълженията на ревизираното лице. Действително, с това споразумение не е прекратено действието на договора за лизинг, а само е променена една от страните по него, но тази правна последица е рефлектирала пряко в сферата на поемателя. Той е придобил възмездно правата по лизинговия договор от прехвърлителя, който по аргумент от чл. 9, ал. 1 и чл. 8 от ЗДДС е осъществил доставка на услуга. Този извод не се променя от обстоятелството, че ревизираното лице се е задължило солидарно със заместващия го в дълг, поради което всички аргументи на съда в този аспект са ирелевантни за предмета на спора. Неприложими са и сочените от касатора разпоредби на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от ППЗДДС в редакцията към 02.2010 г., които регламентират доставката, извършвана от лизингодателя към новия лизингополучател, но не и доставката от предходния лизингополучател към правоприемника му. Тя има за предмет транслиране на правото на ползване върху автомобила и правото за изкупуването му при сбъдване на предвидените в договора условия. Тези правомощия имат стойност, тъй като са придобити и упражнявани от праводателя срещу заплатено възнаграждение в размер на лизинговите вноски и отново възмездно са прехвърлени на поемателя. Тъй като към 02.2010 г. редакцията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС изрично изключва приложението му спрямо договорите за лизинг с опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, то по аргумент от чл. 8 от ЗДДС в тази хипотеза следва да се приеме, че с транслирането на правата по лизинговия договор от предходния към новия лизингополучател е осъществена доставка на услуга. Определящо за нея е обстоятелството, че в случая тя е между "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК и данъчната й основа съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС възлиза на пазарната цена на прехвърлените права. Тя, с оглед спецификите на лизинговия договор, е идентична със сумата, съставляваща съответния процент от общата пазарната цена на автомобила към момента на сключване на тристранното споразумение, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Този съответен процент от пазарната цена е равен на съотношението между сбора от данъчните основи по изплатените от предходния лизингополучател лизингови вноски /1/ и общо дължимите по договора лизингови вноски /2/, като първата сума следва да се раздели на втората и с полученото да се умножи общата пазарна цена на автомобила. За определянето й обаче е необходимо провеждане на съдебно - оценителна експертиза, която по аргумент от чл. 171, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК първоинстанционният съд е следвало да назначи служебно, за да изпълни задължението си за изясняване на спора от фактическа страна. Като не е сторил това, той е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските в производството пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение