Решение № 420 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г.

Решение № 420 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молбата на Х. К. Х. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, III ГО, постановено на 28.10.2008 г. по гр. д. № 3131/2007 г., с което е оставено в сила решение № 24/19.03.2007 г. по гр. д. № 347/2006 г. на Габровския окръжен съд, с което пък е оставено в сила решение № 487/06.07.2006 г., постановено по гр. д. № 886/2005 г. от Габровския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. К. Ц., Г. К. Х., В. К. И. и Х. К. Х. против А. Д. И. и Ж. И. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на поземлен имот № 1919 от кв. 25 по плана на кв. Т. - част 4, гр. Г. с площ 1584 кв. м. и за отмяна на н. а. № 43, том I, рег. 522, дело № 47/25.05.2000 г. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позовава на писмо № ВС-02-325/21.05.2009 г. на ОСЗ- Г., удостоверяващо, че въз основа на влязло в сила решение № 560/28.11.2005 г., постановено по гр. д. № 173/2002 г. на Районен съд-Габрово, ОСЗ е постановила решение № 6123/21.05.2009 г., с което отказва възстановяване на процесния имот на наследниците на С. П. Б., т. е. отменен е акт на ОСЗ, на който се основава решението, чиято отмяна се иска. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата А. Д. И. изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като не са се осъществили нови факти, които да противоречат на установената от съда фактическа обстановка. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК третите лица - помагачи Б. С. Х. и П. С. Б. изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като решението на Габровския районен съд, постановено по гр. д. № 173/2002 г., на чиито правни последици се позовава молителката, е приложено като доказателство по делото, обсъдено е и е съобразено от съда. С определение № 137/16.09.2009 г. молбата на Х. К. Х. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК само ако същото е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което след влизането му в сила е било отменено. Необходимо е следователно отмененото впоследствие постановление да е обосновало решаващия извод на съда за наличие или липса на определено право, а оттам за основателността на предявения иск. В случая се поддържа, че визираното в тази разпоредба на процесуалния закон основание за отмяна е налице, тъй като с последващо решение на ОСЗ - Г. № 6123/21.05.2009 г. е отказано възстановяването на процесния имот на наследниците на С. П. Б. по преписка № 4485/1992 г., като с предходно решение по същата преписка № 105/23.03.1993 г., което е представено като доказателство по делото, правото на собственост е било възстановено. С решението, отмяна на което се иска, ВКС оставя в сила решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от Б. К. Ц., Г. К. Х., В. К. И. и Х. К. Х. против А. Д. И. и Ж. И. И. иск за предаване владението на поземлен имот № 1919 от кв. 25 по плана на кв. Т. - част 4, гр. Г. с площ 1584 кв. м. За да достигне до извода, че предявеният иск е неоснователен съдът е приел, че предявилите иска лица са изгубили правото на собственост върху процесния имот поради придобиването му от ответниците А. Д. И. и Ж. И. И. въз основа на давностно владение-същите са упражнявали фактическа власт върху имота от момента на закупуването му през 2000 г. до предявяването на иска /13.05.2005 г./ на правно основание, годно да ги направи собственици /договор в нотариална форма/, с намерението да го своят. Прието е, че същите са имали качеството добросъвестни владелци, тъй като не са знаели, че купуват от несобственици, както и че е налице присъединяване на владението на техните праводатели Б. С. Х. и П. С. Б. /наследници на С. П. Б./, които са упражнявали фактическата власт върху имота от 23.02.1993 г., когато с решение на ПК- Г. им е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, до 25.05.2000 г. Обсъдено е обстоятелството, че с влязло в сила решение № 560/28.11.2005 г., постановено по гр. д. № 173/2002 г. по описа на РС-Габрово по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Б. С. Х. и П. С. Б., че наследниците на Ц. Г. К., а именно Б. К. Ц., Г. К. Х., В. К. И. и Х. К. Х., са собственици на процесния имот като е прието, че исковете по чл. 108 ЗС и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са с различен предметен обхват и по отношение на А. и Ж. И. решението по гр. д. № 173/2002 г. на Габровския районен съд не се ползува със сила на пресъдено нещо, тъй като не са били страни по него. Прието е, че не са обвързани със силата на пресъдено нещо и като правоприемници на Б. С. и П. С., тъй като правоприемството е настъпило преди силата на пресъдено нещо да е възникнала спрямо праводателите им. Изводът на съда, че А. и Ж. И. са придобили и притежават правото на собственост върху процесния имот следователно не е основан на обстоятелството, че по силата на договор за продажба, сключен на 25.05.2000 г. това право им е прехвърлено от наследниците на С. П. Б., в полза на които е било постановено решение № 105/23.02.1993 г. на ПК- Г.. Напротив прието е, че въз основа на това решение Б. С. и П. С. не се легитимират като собственици на процесния имот поради факта, че с последващо съдебно решение по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ тяхното право на възстановяване на собствеността е било отречено и съответно не са могли да прехвърлят това право на А. и Ж. И.. Придобиването на правото на собственост не е обвързано с конститутивното действие на решението на ПК /сега ОСЗ/, поради което и последващата отмяна на това решение не би могла да обуслови наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че по делото е било обсъдено и решение № 560/28.11.2005 г., постановено по гр. д. № 173/2002 г. на Габровския районен съд, т. е. неговите правни последици, отразени в представеното с молбата писмо № ВС-01-325/21.05.2009 г. на ОСЗ-Г., са взети предвид при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поради тези съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице и подадената от Х. К. Х. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение