Решение № 9129 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 398/2013 г.

Решение № 9129 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 398/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, срещу решение № 5885/5.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1186/2012 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, в частта, с която е отменен по жалба на "Уеб Моделс" ООД със съдебен адрес: гр. София, Ревизионен акт /РА № 23-1104071/13.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 121/10.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 8 000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът не е отчел обстоятелството, че в процесните фактури за авансово плащане липсва конкретизация за кой от представените три договори за реклама са издадени. заповедта за определяне на компетентен орган, който да изготви РА е издадена след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът на "Уеб Моделс" ООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт № 23-1104071/13.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с решение № 121/10.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София относно отказано на "Уеб Моделс" ООД право на приспадане на данъчен кредит в размер в размер на 80 936 лева и в резултат на това са определени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за довнасяне в размер на 81 652,83 лева и лихви в размер на 11 792,14 лева. С решението си АС е отменил по жалба на "Уеб Моделс" ООД процесния ревизионен акт, потвърден с решение № 121/10.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 00000000063/7.09.2010 г., № 00000000076/14.09.2010 г. и № 00000000089/24.09.2010 г., издадени от "Вас трейдинг" ЕООД с предмет "аванс", в общ размер на 8 000 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С влязло в сила определение № 1607/4.02.2013 г. производството по настоящото дело е прекратено, поради процесуална недопустимост на касационната жалба на "Уеб Моделс" ООД. С оглед на влязлото в сила определение решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП: За да отмени РА в обжалваната част, от фактическа страна съдът е приел, че предмет на процесните доставки е "аванс", по фактури от "Вас трейдинг 77" ЕООД, т.е. по силата на чл. 25, ал. 7 /предишна ал. 6/ от ЗДДС, данъка е станал изискуем на датата на авансовото плащане. За регистрираното лице възниква задължението да го начисли и при получаване на плащане, преди да е прехвърлена собствеността, а чл. 68 от ЗДДС предвижда данъчен кредит да се ползва и от лице извършило плащане преди възникването на данъчно събитие, тъй като принципът е, че правото на данъчен кредит възниква в момента, в който данъкът стане изискуем. Факта досежно наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС съдът е приел за ирелевантен, тъй като основанието за издаване на процесните фактури е авансово плащане по договор, а не доставка и следва да се установи дали и кога е извършено плащането, а не налице ли е доставка на стоки. В тази насока съдът се е позовал на практика на ВАС и Решение от 18 юли 2007 г. по дело С-277/05. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Правилно съдът е приел, че не следва да се изследва реалността на доставката, а извършено плащане. Цитираното от съда Решение от 18 юли 2007 г. по дело С-277/05 е неотносимо за процесния случай, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка по главното производство и касае задатък, който ако бъде задържан трябва да се разглеждат като предварително определено обезщетение за прекратяване на договора, а не авансово плащане какъвто е настоящия случай. Неправилно обаче съдът е приел, че основанието авансово изплатени за реклама по договор суми е достатъчно за да се приеме, че данъка е изискуем. Видно от доказателства по делото с придружително писмо от 21.02.2012 г. от представляващия дружеството-доставчик са представени доказателства по опис между които три броя договори за реклама със срокове за изпълнение до 30.05.2010 г. по договор от 12.04.2010 г., до 30.06.2010 г. по договор от 7.06.2010 г. и до 30.12.2010 г. по договор от 30.06.2010 г. В процесните фактури е посочено основание за издаване "авансово изплатени за реклама по договор". Съгласно Решение от 21.02.2006 г. по дело С 419/02 г. разширен състав на СЕО е посочено, че за да стане данъкът изискуем по авансово плащане, цялата релевантна информация, засягаща данъчното събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнения следва вече да са известни, като същото становище е застъпено и в т. 28 на Решение на СЕС от 19.12.2012 г. по дело С-549/11. В конкретния случай липсва релевантна информация, засягаща данъчното събитие, тъй като не се установява по кой от договорите са издадени процесните фактури за авансово плащане. В този смисъл е и решение от 18.07.2007 г. по дело С-277/05 г. на СЕО. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени решението в обжалваната част и се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски в размер на 590 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение за цялото производство. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК