Решение № 8794 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2011 г.

Решение № 8794 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП, против Решение № 3340/5.07.2011 г. постановено по адм. дело № 4485/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Фортес" ООД, гр. София, редовно призовано, не се явява и не се представлява. От същото, чрез пълномощника му - адв. Тютюнкова, е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразен РА № 20003643/4.02.2008 г. на ТД на НАП-София град, потвърден с Решение № 79/19.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която по отношение на "Фортес" ООД, гр. София, е отказано право на данъчен кредит: в общ размер на 6508 лв. по 5 бр. фактури, за д. п. м. 03, 04 и м. 07.2004 г., издадени от "Алекс" ЕООД; в общ размер на 5892.40 лв. по 4 бр. фактури, за д. п. м. 03 и 04.2004 г., издадени от "Ванкомерс" ЕООД; в общ размер на 15 660.80 лв. по 8 бр. фактури, за д. п. м.. 04, 05 и 06.2004 г., издадени от "Джода Мултимедия" ЕООД; в общ размер на 3286 лв. по 4 бр. фактури, за д. п. м. 05, 07 и 09.2004 г., издадени от "Бомарк" ЕООД; в общ размер на 1626.80 лв. по 3 бр. фактури, за д. п. м. 11.2004 г. издадени от "Униконт" ЕООД; в общ размер на 8411.70 лв. по 4 бр. фактури, за д. п. м. 10 и 11.2004 г., издадени от "Галтрейд" ЕООД; в общ размер на 41 983.80 лв. по 15 бр. фактури, за д. п. м. 10.2004 г., м. 03, 04, 05, 06.2005 г., издадени от "Милчев - М" ЕООД; в общ размер на 19 813.20 лв. по 10 бр. фактури, за д. п. м. 01, 03, 04, 05, и 06.2005 г. издадени от ЕТ "Слава - Даниела Славчева"; в общ размер на 43 771.20 лв. по 14 бр. фактури, за д. п. м. 03, 07, 08, 10, 11 и 12.2005 г., издадени от "Магнит 2003" ЕООД; в общ размер на 4425.60 лв. по 4 бр. фактури, за д. п. м. 03, 05.2005 г., издадени от "Л-ЕМ 82" ЕООД; в общ размер на 7370.10 лв. по 6 бр. фактури, за д. п. м. 07, 08, 10, 11 и 12.2005 г., издадени от "Мизия Комерс" ЕООД. Решението е второ по ред, след като с Решение № 7270/2.06.2010 г. по адм. дело № 513/2010 г. на ВАС, I-А отделение, по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е отменено първоначално постановеното Решение № 96/9.11.2009 г. по адм. дело № 709/2009 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото, в изпълнение указанията на касационната инстанция, съдът е допуснал съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения са приети, без оспорвания от страните. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и представените от него доказателства, че самият той се явява изпълнител на договори за рекламни услуги и доставка на рекламни материали, а неговите доставчици се явяват подизпълнители на неговите възложители, както и за реалност на доставките, по издадените от него фактури на възложителите. Въз основа на извършения комплексен анализ на представените: приемо-предавателни протоколи за всеки рекламен материал, както от подизпълнителя към жалбоподателя, така и от него към неговия възложител, договорите за изработка, заявките за поръчка, приложенията към договорите, съдържанието на издадените данъчни фактури, заключенията на вещите лица и пр., съдът е приел, че по всички доставки от тези подизпълнители към жалбоподателя е налице реално изпълнение, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.), което опровергава изводите на органа по приходите за липса на такова изпълнение, от което е изведен извод за незаконосъобразност на оспорения РА, с който на "Фортес" ООД е отказано правото на данъчен кредит на това основание. За да обоснове този извод, съдът се е позовал и на данните за последваща реализация на полученото по спорните доставки на възложителите: "Сиела Софт енд Паблишинг" АД, "Би Ем Джи Консулт" ООД, "Кроссроуд" ЕООД, "Акт Софт" ЕООД, "Майкрософт България" ЕООД и "Поликомп" ЕООД. За фактурираните доставки на жалбоподателя, съдът е приел, че съответстват на предадените от него на възложителите му, за което има съставени приемо-предавателни протоколи. За всеки отделен доставчик съдът е цитирал данни за съответствие на издадени от него фактури, с фактурите за същите по вид доставки от "Фортес" ООД на възложителите му - описани по-горе. За наличие на такова съответствие между двете групи доставки, съдът се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която е извършила анализ и сравнение на издадените фактури по линия на тези две групи доставки, със заключение за съответствие. Въз основа на изложеното, съдът е формирал правни изводи за реалност на доставките от подизпълнителите на "Фортес" ООД, а с това и за неправомереност на отказаното му право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, за липса на мотиви по съществото на спора и за неизпълнение указанията на ВАС, дадени с отменителното решение. Видно от извършените от съда процесуални действия при новото разглеждане на делото, същия се съобразил с тези указания, като е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза за установяване произхода на доставените от "Фортес" ООД на възложителите му услуги и рекламни материали по сключените договори за изработка и за съпоставимостта им със спорните доставки. При постановяване на обжалваното решение, съдът е обсъдил всички възражения и доказателства, касаещи предходните доставки, непризнати от органа по приходите, както и тези по преките доставки между "Фортес" и възложителите му, признати от тях. Обсъдени са приемо-предавателните протоколи за всеки рекламен материал по двете групи доставки, връзката между тях, договорите за изработка, приложенията към тях, съдържанието на издадените фактури, извършените плащания от "Фортес" ООД на ДДС по сметките на доставчиците, отразяване на спорните фактури в дневниците за продажби и в СД за съответните данъчни периоди на тези доставчици, последващата реализация на получените доставки към възложителите: Сиела Софт енд Паблишинг" АД, "Би Ем Джи Консулт" ООД, "Кроссроуд" ЕООД, "Акт Софт" ЕООД, "Майкрософт България" ЕООД и "Поликомп" ЕООД, заключението на съдебно-счетоводната експертиза за съответствие между двете групи доставки и пр. От анализа на тези доказателства съдът правилно е установил наличието на данни за реалност на предходните доставки между "Фортес" ООД и доставчиците му и за незаконосъобразност на отказаното право на данъчен кредит. Всички тези установявания и правни изводи са въз основа на мотиви, които съответстват на крайното решение на съда за незаконосъобразност на оспорения РА, в отменената му част. Поради изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение съдържа мотиви. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради липса на начисляване на ДДС в счетоводствата на предходните доставчици, с което не е изпълнено условието за данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Начисляването на ДДС от доставчика, по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) се счита за изпълнено, когато доставчика издаде данъчна фактура с описано ДДС, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от с. закон, отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената СД. В случая е установено, че всички тези условия са изпълнени от доставчиците на ответното дружество, с изключение на счетоводното отразяване на данъка като задължение към бюджета, поради неоткриването им на данъчния адрес за извършване на насрещна проверка. Независимо от това начисляването на ДДС следва да се счита за изпълнено, поради извършеното от ответника плащане на данъка по ДДС-сметките на доставчиците, установено по безспорен начин от ревизията. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), при плащане на данъка изцяло и до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, правото на получателя да приспадане ДК съществува по изключение и при неизпълнение на някое от условията по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от страна на доставчика- хипотеза изцяло приложима за случая. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба, свързани с отсъствието на доказателства за реалност на доставките. Съгласно изложеното по-горе, съдът е обосновал изводи за реалност на доставките от подизпълнителите, въз основа на достатъчни доказателства. Последните, вкл. приемо-предавателните протоколи не са били оспорени от касатора, поради което съдът основателно ги е кредитирал. И без част от тези доказателства, в хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), за ответното дружество е налице право на приспадане на данъчен кредит. За приложението й е необходимо наличие на плащане на данъка по "ДДС-сметката" на доставчиците най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, което плащане в случая е безспорно установено от ответника и от ревизиращите органи. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение