Решение № 2159 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2010 г.

Решение № 2159 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12714/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Слави Йорданов Славов от гр. Стара Загора, подадена срещу заповед № К-10047 от 3.09.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед следва да се отмени по изложени съображения за съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта (с пряк и личен интерес да оспорва заповедта), и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо в това, че на 28.05.2010 г. в гр. София с привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 134 от 2009 г. по описа на Националната следствена служба за умишлено престъпление е нарушил правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на жалбоподателя - държавен служител, инспектор II степен Слави Йорданов Славов - полицейски инспектор VI степен в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Стара Загора, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - за деяния, с които се уронва престижът на службата, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Административно наказващият орган е приел за установено въз основа на проведеното дисциплинарно производство, образувано по реда на чл. 230 ЗМВР със заповед № К-6051 от 25.05.2010 г., че жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност за това, че в качеството си на длъжностно лице във връзка със службата си като извършител в съучастие с друго лице без надлежно разрешение в периода от м. януари 2004 г. до м. септември 2009 г. в гр. Стара Загора е държал и при условията на продължавано престъпление е използвал специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация - престъпление по чл. 339а, ал. 2 НК, както и за това, че е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 134 от 2009 г. по описа на Националната следствена служба. Деянието е определено като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т. 4, 7 и 8 от кодекса), с което се уронва престижът на службата, което поведение е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и за което тежко дисциплинарно нарушение дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР. Жалбоподателят оспорва да е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, но не се позовава на факти и обстоятелства от значение за случая, установени и събрани служебно от административния орган, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК да имат доказателствена сила и пред съда, и възраженията следва да се преценяват като изразена лична защитна позиция на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, че на основание проведеното дисциплинарно производство нарушенията на служебната дисциплина от полицейския служител са установени, видно от приложената обобщена справка рег. № 46167 от 23.07.2010 г., съдържаща резултатите от проведеното дисциплинарно производство срещу държавния служител, и от становище с рег. № 46715 от 26.07.2010 г. за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо жалбоподателя, изготвено от дисциплинарно разследващия орган, с което са потвърдени констатациите и изводите от проведеното дисциплинарно производство, изложени в обобщената справка. Изпълнена е административната процедура по чл. 243 ППЗМВР, като жалбоподателят срещу подпис се е запознал със справката и с правата си по чл. 243, ал. 4 ППЗМВР. Преди издаването на заповедта са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя, като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарните нарушения, като жалбоподателят като държавен служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. В резултат на проведеното дисциплинарно производство обосновано е прието за установено, че полицейският служител е нарушил посочените правила от Етичния кодекс за поведение на държавния служител (утвърден с МЗ № Iз-2013 от 2006 г., с която служителят срещу подпис е запознат). При тези установени обстоятелства по административния спор съдът намира, че извършените дисциплинарни нарушения са установени по време и място, като законосъобразно действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която служителят представлява, каквото поведение на жалбоподателя е установено в проведеното административно производство. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение от полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават и спазват законите, като дава личен пример с поведението и носи отговорност за действията или бездействията си като държавен служител. По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,