Решение № 5506 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2013 г.

Решение № 5506 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2452/2013 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково, срещу Решение № 255 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 334/2012 г. на Административен съд гр. Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО. Претендират се сторените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че видно от чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 от ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични, поради което за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. По своите правни последици приема, че прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО. Приема, че нормата на чл. 105 от ЗЗД е императивна и след като предвиденото в чл. 114, ал. 4 от КСО прихващане е в противоречие с нея, то не е налице правната фигура на прихващането. Също така излага доводи, че чл. 114, ал. 4 от КСО изрично препраща към ДОПК, а в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК е регламентирана изрична забрана за допускане на принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване. Настоящият състав приема на Върховния административен съд, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. По същество същата е и ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на настоящия касатор, против Решение № Ж-54-1 от 15.10.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 5601128574/ПР1322 от 4.09.2012 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Хасково. С въпросното разпореждане на основание чл. 114, ал. 4 от КСО е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Надежда Стоянова сума в размер на 607.88 лева - остатък главница, установено по основание и размер с Разпореждане № 261-001747-5/8.02.2012 г., от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО до размера на задължението. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата, като е осъдил Надежда Стоянова да заплати на Национален осигурителен институт - Териториално поделение гр. Хасково разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Отбелязал е, че в ал. 2 на чл. 114 са включени и добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, които подлежат на връщане от осигурените лица по предвиденият като изключение случай на чл. 54 е от КСО - вкл. изплатените парични обезщетения за безработица за периода, за който на лицата им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че няма материалноправна пречка да бъде разпоредено прихващането на дължимата сума по това разпореждане, след като е налице и последното условие по чл. 114, ал. 4 и от КСО - наличие на изискуемо вземане на жалбоподателката от държавното обществено осигуряване - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 123.25 лева месечно, от която е разпоредено да се удържа месечно сума, представляваща 1/6 от размера на пенсията. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно изменения текст на чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и които отговарят и на останалите условия на същата алинея. От доказателствата по делото се установява, че с Разпореждане № 5601128574/ПР1322 от 4.09.2012 на основание чл. 114, ал. 4 от КСО Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Хасково е разпоредил да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Надежда Стоянова сума в размер на 612 лв. главница, установено по основание и размер с Разпореждане № 261-001747-5/8.02.2012 г., от изискуемо вземане на лицето от ДОО, за изплатено парично обезщетение за периода 17.07.2011 г. до 15.11.2011 г., за който период на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно действалата към посочените дати редакция на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Видно от съдържанието на цитираната норма, същата визира две хипотези за прекратяване на отпуснатото парично обезщетение за безработица - отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на професионална пенсия за ранно пенсиониране. По делото е установено, че от 19.01.2011 г. на жалбоподателката е била отпусната трудова пенсия за старост от Руската федерация - за периода, в който е получавала парично обезщетение за безработица. С оглед на този факт социалният орган е разпоредил да бъде върнато полученото обезщетение. В случая, след като на Надежда Евгениева Стоянова, при действието на посочената редакция на чл. 54 д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), не е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, нито пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168, ал. 1 от КСО, то по отношение на същата не са били налице и пречки по 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) за получаване на парично обезщетение за безработица. Следва да се отчете и обстоятелството, че отпускането на пенсия от друга държава е предвидено като прекратително основание по отношение на правото на парично обезщетение за безработица едва с изменението на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), и в нормата е посочено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Законодателят не е предвидил обратно действие на актуалната редакция на посочената норма и липсват правни аргументи, които да обосноват прилагането й в разглеждания случай. Освен това, за времето през което Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково е получавала обезщетение за безработица, не е било налице изискване на закона пенсията да не е придобита и в друга държава. По аргумент на противното, щом законодателят е допълнил това изискване, то е липсвало правно основание за връщане на изплатените обезщетения при придобита пенсия в друга държава, включително и Руската федерация, какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното настоящият състав счита, че получените като обезщетение за безработица суми не подлежат на връщане. По горните съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции е основателно. Същите възлизащи на 250 лева платен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВАС и 300 лева адвокатски хонорар, платен за процесуално представителство пред АС Хасково, следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника по делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение