Решение № 9117 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 443/2016 г.

Решение № 9117 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 443/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез юрк. Я. против решение № 95/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 83/2015 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отменено решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С. за определяне на нов размер на митническо задължение. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка, вкл. официалния характер на залегналите в доклада на OLAF констатации за заобикаляне на антидъмпинговите мерки. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С. Ответникът "М." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г., чрез адв. В. оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по приложения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като постановено в разрез с изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С., с което предвид окончателен доклад на ОЛАФ № OF/2011/0978/В1, на "М." ООД като получател на стоките, декларирани с ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г. за поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение", е наложено антидъмпингово мито със ставка 74.1 %, по Регламент за изпълнение /ЕС/ № 924/12 на Съвета от 4.10.2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайска народна република и е определен нов размер на дължимите държавни вземания, както следва: антидъмпингово мито 74.1 % - 38 504.52 лв. и ДДС 20 % - 7 700.90 лева. С решението е прието за недоказано по реда на чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193 от ГПК и чл. 144 АПК оспорването на "М." ООД на автентичността на анекс 7.2 към Окончателен доклад на ОЛАФ № OF/2011/0978/В1 и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя "М." ООД. Прието е от фактическа страна, че оспорващото Дружество е декларирало като получател /вносител/ на стоки с единен административен документ /ЕАД/ № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" необщностни стоки, в кл. 31 "винтове за бетон - 1008 х. броя, описани в приложената фактура, опаковани в 1260 кашона, в 28 палета, вложени в контейнер с маркировка и № TRHU2476870,с държава на изпращане /кл. 15 / и държава на произход /кл. 34/ Тайван и изпращач на стоките ШИАУ ЮНГ ИНД. КО. ЛТД TW /"SHIAU YOUNG INDUSTRY СO.", TW/. Приложени са изискуемите документи по чл. 62, § 2 от Регламент /ЕИО/ 2913/1992 г. на Съвета във връзка с чл. 218 от Регламент /ЕО/ 2454/1993 г. на Комисията, относими към митническия режим, приложим за декларираните стоки - търговска фактура /commercial invoice/ № 14EXBAO002А/25.04.2014 г., издадена от ШИАУ ЮНГ ИНДЪСТРИ КО. ЛТД TW /"SHIAU YOUNG INDUSTRY СO.", TW./, сертификат за произход /сertificate of origin/ № ED14FA05226/19.05.2014 г., подпечатан с печат на Тайванска текстилна федерация, опаковъчен лист към фактура № 14EXBAO002А/25.04.2014 г., коносамент /bill of lading/ № YMLUM202036964 о/ 20.05.2014 г. относно плавателен съд HANOI BRIDGE 006W и един брой контейнер с маркировка и № TRHU2476870, формуляр Т1 за придвижване на необщностни стоки под режим "външен транзит" № 14BG00200201402512/8.07.2014 г. на Митнически пункт В.-З. /BG002002/ . С писмо рег. № 32-5205/13.01.2015 г. на зам. директора на Агенция "Митници" до М. С. е препратена информация по повод приключило разследване на ОЛАФ ОF/2011/0978/В1 и Окончателен доклад /F. R./ със същия номер, с обект на разследване "избягване заплащането на антидъмпингови мита за винтове и гайки с произход НР Китай, чрез транспортиране и претоварване на стоките през Тайван", с цел да бъде деклариран произход на стоките Тайван, при износа за страни от Европейския съюз /ЕС/, с приложен анекс 7.2, касаещ данни за внесените в България контейнери с въпросните стоки и указания за досъбиране на антидъмпинговите мита по Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Описани са и конкретните номера на ЕАД-та /13 бр./ в табличен вид, по които М. С. следва да предприеме действия по досъбиране на сумите. "М." ООД е уведомено за извършена последваща проверка на ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г., с изрично писмо изх. № 32-46326/17.03.2015 г. От правна страна, административният съд е приел, че оспорващия не е оборил автентичността и официалният характер на доклада на OLAF /Европейската служба за борба с измамите/ и приложения като неразделна част към него анекс 7.2. Изложени са подробни мотиви за националната нормативна уредба в този смисъл и приложимостта на чл. 11, § 2 от Регламент № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент № 1074/1999 на Съвета, като е прието, че докладът е доказателство от категорията на официалните документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, представлява допустимо доказателствено средство в административната и в съдебната фаза на производството и има обвързваща материална доказателствена сила. Прието е също, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на установената от закона материална и териториална компетентност по чл. 30 от ППЗМ във връзка с § 1, т. 9 и т. 25 от ДР на ЗМ, издадено в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, както и при липса на фактически основания, обосноваващи произход от Китай на процесните стоки, което от своя страна да е основание за прилагане на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 924/12 на Съвета от 4.10.2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайска народна република и по-конкретно наложеното с него антидъмпингово мито със ставка 74.1 %. Незаконосъобразността на оспореното решение е мотивирана с липсата на категорични данни в анекс 7.2 към доклада, сочещи на съвпадение с осъществения от "М." ООД внос по ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г. - не съвпада посочения износител от Тайван FORTUNE RAINBOW CO, LTD, липсва съвпадение и в количеството, теглото и стойността на стоката. Това е мотивирало административният съд, въпреки съвпадението на № на контейнера /TRHU2476870/, описанието на стоката /винтове за бетон/ и купувача -вносител в БГ/ "М." ООД/ да изведе решаващия правен извод, че констатациите в доклада на ОЛАФ и Анекс 7.2 не се отнасят до процесния внос по ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г., т. е. че предмет са стоки с произход НР Китай, за да намери приложение Регламент за изпълнение /ЕС/ № 924/12 на Съвета от 4.10.2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета. Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост на правните изводи към изяснената по делото фактическа обстановка. Пред настоящата инстанция не се оспорва официалния характер на доклада на OLAF и приложения като неразделна част към него анекс 7.2., а правните изводи на съда в тази насока са обосновани и законосъобразни. Докладът, с оглед нормата на чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съставлява официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OLAF не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OLAF, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Тайван. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесните /описани по пера, количество, направление и т. н./ стоки са внесени от НР Китай в Тайван от осем логистични фирми, между които на първо място е FORTUNE RAINBOW CO, LTD, посочена като износител за процесния контейнер TRHU2476870, вписан в анекс 7.2. Докладът съдържа изчерпателна информация и за свързаните с тези логистични фирми, реекспортиращи стоките фирми, а именно: "P. H. W. I. C.", "SHIAU YOUNG INDUSTRY СO" и "P. W. F. Co". Именно втората фирма /"SHIAU YOUNG INDUSTRY СO"/ е изпращач на процесната стока по ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г., т. е. не е налице разминаване в изпращача /износител от Тайван/ на стоката. Видно от приложените по административната преписка доказателства е налице пълно съвпадение в документацията - описаната в ЕАД № 14BG004301H0012311/10.07.2014 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение" необщностна стока е в кл. 31 "винтове за бетон - 1008 х броя, описани в приложената фактура, опаковани в 1260 кашона, в 28 палета", което съвпада в данните по декларирания номер на фактурата и данните по нея, а именно: търговска фактура /commercial invoice/ № 14EXBAO002А/25.04.2014 г., издадена от "SHIAU YOUNG INDUSTRY СO." В сертификата за произход /сertificate of origin/ № ED14FA05226/19.05.2014 г., се съдържат идентични данни, а коносамент /bill of lading/ № YMLUM202036964 о/ 20.05.2014 г. визира номера на посочения в анекс 7.2 контейнер с маркировка № TRHU2476870. От съществено значение е и установения при проверката на OLAF факт, че сертификата за произход е подпечатан с печат на Тайванска текстилна федерация, която няма отношение и производствена връзка с вида на процесната стока /винтове за бетон/. Предвид изложеното, мотивите на оспореното решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С. и тези, залегнали в доклада на OLAF /Окончателен доклад на ОЛАФ № OF/2011/0978/В1/ не са оборени от оспорващия, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. След като "М." ООД при вноса на стоките е декларирал, че те са с произход Тайван, негова е доказателствената тежест да установи това обстоятелство с необходимите писмени документи, които да не се компрометират с официалните такива, още повече, че оспорването по надлежния процесуален ред на официалния документ /доклада на OLAF/ е прието за недоказано по реда на чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193 от ГПК и чл. 144 АПК. В тази връзка следва да се съобрази и решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., постановено във връзка с преюдициално запитване по сходен казус. В т. 37 от цитираното решение, СЕС е посочил, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна /в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55 - 57/. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито. С оглед на горното, решаващият правен извод на административният съд, че не е безспорно установен произхода на процесната стока от НР Китай се явява необоснован и противоречащ на изяснената по делото фактическа обстановка. Налице е съвпадение на показателите, визирани в анекс 7.2 досежно № на контейнера, получателя, държавата, в която е осъществен вноса и износителя, а данните за количество и тегло са ирелевантни, тъй като с ЕАД няма задължение да се освободи /вдигне/ цялото съдържание на контейнера, а напротив - в ЕАД, респ. приложени към него ДЕАД, се вписват само стоките, които подлежат и "трябва" да бъдат натоварени /извозени/ с едно превозно средство. В случая описаното в ЕАД количество е по-малко от това, посочено в анекс 7.2 за контейнер с маркировка № TRHU2476870, което сочи на изготвяне на повече от едно ЕАД за наличната в контейнера стока. Следователно процесното решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С. се явява законосъобразно, като постановено при съответствие на фактическите установявания с тези за прилагане на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 924/12 на Съвета от 4.10.2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход НР Китай и дължимостта на антидъмпинговото мито със ставка 74.1 % и определеното ДДС, по размерите на които задължения не се спори. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на "М." ООД срещу решение № 32-61870/7.04.2015 г. на началника на М. С. Разноски не се претендират от касатора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение