Решение № 17053 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2019 г.

Решение № 17053 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д., чрез адв. Василев като процесуален представител, срещу решение № 4187 от 20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2692/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед №ЗС-25/06.02.2018 г. на министъра на отбраната на Република България. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - министърът на отбраната, чрез пълномощника си юрк. Въргова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Д. срещу заповед №ЗС-25/06.02.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземване от нея на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, представляващ апартамент № [номер] в [населено място], [жк], [жилищен адрес], поради това, че го държи на отпаднало основание, която заповед е поправена със заповед №ЗС-30/14.02.2018 г. относно датата за принудително изземване на жилището по административен ред. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че са изпълнени предпоставките на чл. 80а, ал. 1 ЗДС за изземване на имота - държавна собственост, предоставен на Министерството на отбраната, тъй като безспорно се ползва от жалбоподателя без правно основание. Посочил е, че не е налице създадено по волята на страните или по силата на закона наемно правоотношение, тъй като същото е прекратено с писмено предизвестие, получено от Данаилова на 26.09.2017 г. За неотносими са приети доводите за нарушение на процедурата по чл. 61, ал. 3 АПК при връчване на оспорената заповед и последващата такава за поправка на очевидна фактическа грешка, които касаят допустимостта на оспорването, а не законосъобразността на административния акт. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неговата необоснованост. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 80а ЗДС, тъй като имотът се държи на отпаднало основание поради това, че жалбоподателят не попада в категориите правоимащ по чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и договорът за наем с него е прекратен с едномесечно писмено предизвестие. Според чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В отправеното до Данаилова предизвестие като основания за прекратяване на наемния договор са посочени чл. 27, т. 6 и т. 7 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г., а именно поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба и поради изтичане на срока за настаняване. Съгласно чл. 24 ЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 3 от 1998 г., която предвижда, че наемните отношения се прекратяват по реда на ЗЗД на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие, като предизвестието се връчва на наемателя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Относимите норми са тези на чл. 45 и чл. 46 ГПК. В настоящия случай са представени доказателства за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, но липсват такива същото да е връчено на жалбоподателя редовно и по реда на ГПК. Настоящият състав не споделя извода на съда за безспорно установено прекратяване на наемното правоотношение, основан единствено на проследяване на куриерската пратка. Обстоятелството на връчване на предизвестието лично на жалбоподателя, както е приел административният орган, се оспорва изрично в подадената до първоинстанционния съд жалба, а също така и в касационното производство. Данните по делото сочат, че е налице предизвестие вх. № 12082 от 14.09.2017 г., с което С. Д. е уведомена, че сключеният с нея договор за отдаване под наем на жилището от 21.08.2001 г. се прекратява, като е определен едномесечен срок от получаването му за освобождаване на заемания имот. В оспорената заповед е посочено, че то е връчено лично на 26.09.2017 г. Видно от представената разпечатка от интернет сайта на "Булпост" с отразен номер на пратка, изпращач ИА "ВКВПД" и получател жалбоподателя, същата е доставена от куриер с посочено име на 26.09.2017 г. От административния орган не са представени доказателства с подпис на жалбоподателя за връчване на уведомлението за прекратяване на договора. Приетата по делото разпечатка за проследяване на куриерската пратка не удостоверява дали с нея действително е изпратено предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение, както и дали е получено от лицето, поради което прекратяването на договора за наем по предвидения за това ред не е безспорно установено. Доказването на този релевантен за предмета на спора факт е от съществено значение за преценката относно отпадане на основанието за държане на имота, а оттам и за преценката относно изпълнението на материалноправните предпоставки за изземването му на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Като не е дал указания до административния орган и не е изискал от него да представи доказателства за надлежно връчване на писменото предизвестие за прекратяване на наемния договор, удостоверено с подпис на лицето, което го е получило, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл. 171, ал. 4 АПК. По делото не са събрани относими доказателства, което прави постановеното съдебно решение и необосновано. Когато съдът установи, че за обстоятелство от значение за делото, страната не сочи доказателства или представените не установяват релевантните факти, е длъжен да й даде изрични указания за това. В случая съдът с определение е указал на органа, че в негова тежест е установяването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, с което е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК за разпределение на доказателствената тежест. След като преписката е изпратена от органа и с оглед твърденията на жалбоподателя, че не е получил предизвестието за прекратяване на наемния договор, не е указал на страната, че за този релевантен факт не представя доказателства. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на компетентния към настоящия момент съгласно изменената разпоредба на чл. 80а, ал. 3 ЗДС, определяща родовата и местна подсъдност на спора, Административен съд С. - град за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав