Решение № 263 от 17.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 936/2017 г.

Решение № 263 от 17.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 936/2017 г., II н. о., НК, докладчик председателят Павлина Панова Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Н. И. срещу въззивно решение № 180, постановено от Варненски апелативен съд на 10.07.2017 г. по ВНОХД № 190/2017 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. В производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при проведено съкратено следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, с първоинстанционната присъда № 17, постановена от Варненски окръжен съд на 24.03.2017 г. по НОХД № 1273/2016 г., подс. И. е бил признат за виновен в това, че на 12.03.2016 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти без съгласието на титуляра - кредитна карта E. A. № *****, издадена от [фирма] на А. К. О., и кредитна карта M. C. B. с № ******, издадена от [фирма] на [фирма] с картодържател А. К. О., с които извършил общо пет транзакции, като изтеглил общо сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим, и глоба в размер на 3600 лв. Макар в жалбата да са формално да са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, с релевираните доводи касаторът акцентира изключително върху допусната явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е отказано приложението на института на условното осъждане. Защитникът на подсъдимия намира, че не е преценен балансът между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Също така, въззивният съд е отхвърлил и не е отчел заявените от защитата смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало /реабилитация по право/, съдействие на подсъдимия за разследването, добросъвестното му явяване на всички заседания, възстановяване в хода на производството на вредите от деянието и поради това е наложил едно явно несправедливо наказание. С жалбата се моли за изменение на въззивното решение, с прилагане на чл. 66 НК. Пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че неправилният анализ на доказателствата от апелативния съд е довел до налагане на ефективно наказание. Подсъдимият И. И., редовно призован, не взема лично участие в заседанието пред ВКС. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че по съдържание касационната жалба в голямата си част преповтаря изложени и във въззивната жалба доводи, като игнорира съществения факт, че въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя и с решението си е дал подробен и обстоятелствен отговор на всички възражения. Наложеното от първоинстанционния съд на подс. И. наказание "лишаване от свобода" е определено при условията на чл. 54 от НК, като първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Въпреки това, то е отмерено в размер, равен на специалния минимум на санкцията, предвидена за престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, а именно - две години лишаване от свобода. При своята преценка за определения размер на горепосоченото наказание контролираната въззивна инстанция е изложила изключително мотивирани съображения, като е установила и други отегчаващи отговорността обстоятелства, относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието "лишаване от свобода". Според въззивния съд, размерът на санкцията е следвало да бъде средният такъв за инкриминираното престъпление, но поради липса на въззивен протест наложеното наказание не би могло да бъде увеличено. АС - Варна като цяло е споделил аргументите на предходната съдебна инстанция при отчитане на цялата съвкупност на смекчаващите отговорността на подс. И. обстоятелства. Не е споделил съображението на първоинстанционния съд, че лошите характеристични данни на подсъдимия са свързани с две минали осъждания за престъпления против собствеността, невлияещи на квалификацията на деянието, за което подсъдимият е бил предаден на съд. Вместо това, въззивният съд е приел, че за наличието на лоши характеристични данни не може да се съди от извършените предходни деяния поради това, че същият е бил реабилитиран. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя това съображение, тъй като подсъдимият се счита за неосъждан предвид настъпилата реабилитация. Въззивният съд законосъобразно е препотвърдил приетото от първата инстанция по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства - че същите се изразяват във високата степен на обществена опасност на деянието, преценена като такава не само и не толкова с оглед на предвидената за него санкция, колкото от многократната и ежедневна повторяемост на тези престъпления с крайно негативни последици за всеки пострадал. Установил е, обаче, и други отегчаващи обстоятелства: демонстриране на висока степен на организираност и координираност предвид краткия период между отнемането на банковите карти от подсъдимия и извършването на платежните операции от него, престъпното самообладание на подсъдимия при извършването на престъплението, интензитета на продължаваното престъпление /извършени пет картови операции в рамките само на няколко минути/, користният мотив - бързо и лесно обогатяване за сметка на чужди движими вещи, които характеризират подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност. Противно на съдържанието на касационната жалба, видно от мотивите на въззивния съдебен акт, контролираният съд не е третирал като отегчаващо обстоятелство заявеното от подсъдимия като последна дума пред първата инстанция, намерение да отпътува в чужбина. С оглед на това размерът на отмереното наказание "лишаване от свобода", наложено на подс. И. И., се явява справедливо и не налага упражняване на правомощие на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. Настоящият състав на касационната инстанция не констатира причини и да измени въззивното решение и по отношение на начина на изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", като приложи чл. 66, ал. 1 НК, каквото искане се прави с касационната жалба. Изложените аргументи от апелативния съд при преценката на предпоставките, визирани в чл. 66, ал. 1 НК, позволили му да направи извод за необходимостта от реалното изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода", се споделят и от тази инстанция. Приоритет при обсъждане приложимостта на разпоредбата на чл. 66 НК въззивният съд е поставил върху индивидуалната превенция на чл. 36 НК, което е и смисълът на разпоредбата на чл. 66 НК. В мотивите на въззивния съдебен акт са посочени индивидуалните особености и характеристиката на подс. И., които в своята съвкупност не предпоставят възможност за неговото поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание, независимо от наличието на първите две (обективни) предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на наказанието "лишаване от свобода". Изводите са напълно съобразени с изискването на нормата на закона. Отдадено е място и на генералната превенция по чл. 36 НК - на превантивната и възпираща цел на наказанието по отношение и на останалите членове на обществото, склонни към подобно престъпно поведение. Съответна на закона с оглед на размера на предмета на престъплението се явява и индивидуализираната санкция за наказанието "глоба", по отношение на която подалият жалбата защитник не възразява. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,