Решение № 4721 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2008 г.

ВАСIII отделение09.04.2009 г.докладчик т Пенка Иванова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 60 от 2.04.2008 г., постановено по адм. дело № 44 от 2008 г. по описа на Административния съд - Сливен. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4721 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Областната дирекция на МВР - Сливен, срещу решение № 60 от 2.04.2008 г., постановено по адм. дело № 44 от 2008 г. по описа на Административния съд - Сливен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Венцислав Максимов Славов от гр. Нова Загора, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 51 от 14.01.2008 г. на директора на ОД "Полиция" - Сливен, за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР. С тази административна заповед за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за това, че като началник на РПУ - Нова Загора, не е взел необходимите мерки за изпълнение на т. 7 от заповед № 365 от 30.03.2007 г., издадена от директора на ОДП - Сливен. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните по делото доказателства, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е основателна, и заповедта е отменена. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че за периода от 30.03 до 7.05.2007 г. полицейският служител (адресат на заповедта) е ползвал законно разрешен платен годишен отпуск, през което време е заместван от друг полицейски служител, който е изпълнявал длъжността "началник на РПУ Нова Загора". На основание това установено обстоятелства съдът обосновано е приел, че заповед № 365 от 30.03.2007 г. е получена в РПУ - Нова Загора, на 10.04.2007 г., видно от поставените вх. № и дата от администрацията на полицейското управление, и не е сведена до знанието на полицейския служител. Правният извод на съда, че оспорващият не е извършил нарушение на служебната дисциплина, защото не е бил запознат със задължението, вменено му със заповед № 365 от 30.03.2007 г., т. 7 - да се издаде заповед, с която да се определят длъжностни лица, които да отговарят за организацията по охрана на задържаните в полицейското управление лица, е законосъобразен и обоснован. За конкретния административен спор законосъобразно съдът е приел, че е неоснователно възражението на административния орган, че "дисциплинарното нарушение е допуснато, защото не са изпълнени изискванията на чл. 32 от Инструкция Iз-2451 от 29.12.2006 г. на МВР" - за всички длъжностни лица, които непосредствено организират и осъществяват охраната на задържаните лица, да се изготвят подробни писмени инструкции. Административното наказание е наложено на служителя за неизпълнение на заповед № 365 от 30.03.2007 г. на директора на ОДП - Сливен, макар че заповедта е получена в РПУ - Нова Загора, по време на платен годишен отпуск на полицейския служител, през което време служителят административно е освободен от задължението да изпълнява служебните си задължения, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1