Решение № 11891 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7063/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна срещу решение 4382 от 26.04.2024г. по адм. дeло 1111/2023г. на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление рег. РД23007822ВН-001ВН/ 07.04.2023г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде отменено. Ответникът А. А. Б. с писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Варна е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Б., сега ответник, против мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе заявление рег. РД23007822ВН-001ВН/ 07.04.2023г. С посоченото заявление Б., като съсобственик на ПИ с идентификатор 10135.3517.463 по КККР на гр. Варна прави искане община Варна да процедира ПУП по чл. 67 ЗУТ за изграждане на предвидената с ОУП транспортна техническа инфраструктура, като проведе отчуждаване. Заявява, че при отговор ще приложи заявление със съответните документи и моли кметът на община Варна да възложи изработването на ПУП за собствения му имот. Съставът на административния съд квалифицира заявлението като искане за издаване на разрешение за изработване на ПУП по чл. 124а, ал. 5 ЗУТ за собствения на заявителя поземлен имот. Съдът стига до извода, че кметът на община Варна е компетентен да се произнесе по него и след констатация, че това не е направено в едномесечния срок по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, приема, че по заявлението е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. С оглед задължението на органа при отказ да се произнесе с мотивирана заповед, съдът приема, че мълчаливият отказ е в противоречие с чл. 124б, ал. 5 ЗУТ и не съответства на формалните изисквания на закона. По тези съображения с решението, предмет на оспорване, отменя същия и връща преписката на кмета на община Варна за ново произнасяне. При тези факти изводът на административния съд за допустимост на съдебното производство е неправилен. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В случая административният съд неправилно приема, че по заявлението на Б. е формиран мълчалив отказ. От страна на съдебния състав не е съобразено, че искането на Б. всъщност не е по реда на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ- издаване на разрешение за изработване на ПУП по искане и за сметка на заявителя, а е за служебно процедиране на подробен устройствен план за изграждане на транспортна техническа инфраструктура и за урегулиране на собствения му имот. В тези хипотеза органът няма задължение да се произнесе по заявлението, поради което мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК не е формиран. Липсва подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата на Б. се явява без предмет. На това основание административният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото съгласно чл. 159, т. 1 АПК. В случая това не е направено, поради което като разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на административния съд постановява недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,