Решение № 7793 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2010 г.

Решение № 7793 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Дианка Иванова Стоянова от гр. София, против Решение № 773/20.01.2010 г., постановено по а. д. № 14333/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, 3-членен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразно, по жалби на министъра на образованието, младежта и науката (министъра/ът) и управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), Решение № 156/15.09.2009 г., постановено по преписка № 17/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Недоволна от решението, Стоянова го обжалва. Счита, че същото е необосновано, противоречиво - т. е. при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при допуснати нарушения на материалния закон. Моли да бъде отменено решението на ВАС, като се постанови друго, по съществото на спора, с което се признае, че тя е дискриминирана поради отказът на НОИ да признае трудовия `и стаж в База за подготовка на чуждестранни кадри, Кремиковци (БПЧК) положен през периода 1981 - 1990 г. за учителски, от който факт тя търпи негативни последици. Алтернативно иска, при неправилна квалификация на дискриминационното основание за това, ВАС да отмени решението на 3-членния състав и да върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - КЗД, чрез писмено становище на процесуалния `и представител, не оспорва касационната жалба.

Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката не взема становище по касационната жалба.

Ответникът - директор на НОИ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба на Стоянова, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния състав. Тя не се оспорва от касаторката.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът на касаторката, че решението на ВАС, 3-членен състав е необосновано не е аргументиран. В жалбата не се сочи кой фактически извод на съда на кое събрано по делото доказателство противоречи, за да може настоящата касационна инстанция да провери довода и да се произнесе по него. При служебната проверка на решението, ВАС не констатира данни за наличието на това основание за отмяната му.

Доводът за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила поради наличието на вътрешно противоречие в обжалваното решение се мотивира от касаторката с факта, че от една страна съдът признава, че стажът и в БПЧК следва да бъде признат за учителски, а от друга отменя решението на КЗД с което е призната осъществена дискриминация спрямо нея от страна на министъра. Доводът е неоснователен. Между двата факта, вкл. по съображенията, изложени по-долу, не съществува връзка който да дава основание за твърдението, че е налице вътрешно противоречие в решението. Напълно възможно е, стажът на Стоянова в БПЧК да бъде признат от компетентните за това органи за учителски и в същото време министърът да откаже да и издаде документ за това. Последното налага изследване на компетентността му, при липса на която той (министърът) не може и да издаде искания документ.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон също не е конкретизиран и обоснован. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК обаче, ВАС е длъжен служебно да провери съответствието на решението с материалния закон. При така извършената проверка, настоящата касационна инстанция констатира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато такова нарушение.

Тричленният състав на ВАС е изследвал казуса цялостно и задълбочено. Той е стигнал до изводи, че съобразно разпоредбите на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и т. 12 от Списъка, приложение към Съвместно писмо № 91-01-168/14.09.2000 г. на Министерство на образованието и науката и НОИ (приложено на л. 5 от папка № 1 на Преписката на КЗД), положеният стаж от касаторката като преподавател в БПЧК следва да се признае за учителски такъв. Друг е въпросът, дали в производство по установяване наличието или липсата на дискриминационни действия от страна на министъра, а не в такова по проверка законосъобразността на акт на органи на НОИ, като единствено оправомощени съгласно нормативната база на РБ да се произнасят по искания за решаване на пенсионни въпроси, съдът е имал правомощията да взема становище по този въпрос. По тази причина, изложените съждения на ВАС въз връзка с характера на положения от Стоянова труд в БПЧК, следва да се приемат като едно незадължително за другите органи в РБ становище.

Видно от текста на първоначалната жалба на Стоянова до КЗД, тя е направила оплакване за осъществени спрямо нея дискриминационни действия от страна на Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН). В касационната жалба твърди, че със същата жалба тя е сезирала КЗД поради "...отказът на НОИ да бъда пенсионирана с право на професионална пенсия, защото стажът ми за периода 1981 - 1990 г. не е признат от НОИ за учителски". Въпреки посоченото явно противоречие, КЗД и съдът могат и следва да се произнесат по първоначалното искане - за наличието на дискриминационно отношение спрямо Стоянова от страна на МОМН. Изводите на първата съдебна инстанция за липса на такова в случая са обосновани и съответни на доказателствата и нормативната уредба, действаща в страната. Фактически спорът е започнал, след като МОМН, с Писмо изх. № 94ДД-1878/05.12.2006 г. (л. 8 от папка 1 на преписката) е отказано на Стоянова да и издадат "... документ въз основа на служебна бележка изх. № УДГ-763/15.09.1992 г., издадена от Министерство на образованието и науката (МОН) с който да се удостовери пред НОИ, че стажът й в БПЧК-Кремиковци от 02.03.1981 до 30.06.1990 г. се признава от МОН за учителски" - цитатът е на част от Молба на Стоянова вх. № в МОН 94ДД-1878/10.10.2006 г. Съществен за правилното решаване на спора е въпросът може ли МОМН (тогава МОН), да издаде подобен документ въобще. Правилният негов отговор е, че МОМН и в частност министъра, не притежават правомощие да се произнесат по така направеното от касаторката искане. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, "Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО". Безспорно е също, видно от събраните по преписката доказателства, че БПЧК не е звено от системата на МОН, поради което министърът не е "работодател" за този период на Стоянова по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда. Министърът и МОМН не са и "осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 и/или "предприятие осигурител" по смисъла на т. 11а от ДР на КСО, поради което нямат правомощия да издават каквито и да са документи, установяващи полагането на трудов (осигурителен) стаж от Стоянова в БПЧС, както и такива, "установяващи", че този стаж е учителски. Тъй като БПЧК е звено от системата на Министерство на труда и социалните грижи, ако Стоянова няма необходимите и за доказване на стажа си там документи, тя трябва да ги потърси и получи от последното. И на последно място - ако в тези документи липсва констатация за характера на положения от нея стаж в БПЧК, единствен НОИ има правомощията да се произнесе по тази въпрос, вкл. и по въпроса за изменение отпусната на Стоянова пенсия на основание чл. 98, ал. 1 от КСО. Законосъобразността на неговото произнасяне, включително и по въпроса за характера на стажа положен в БПЧС, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

Така изложените обстоятелства и правни изводи не са били съобразени от КЗД в постановеното нейно решение, поради което то законосъобразно е било отменено от тричленният състав на ВАС.

По гореизложените съображения решението на тричленния състав на ВАС се явява правилно и законосъобразно. Като такова то следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав