Решение № 186 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 63/2010 г.

ВКСII наказателно отделение15.04.2010 г.докладчик Лиляна Методиева

Диспозитив

Възобновява производството по НОХ дело № 1432/2009 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е извършено групирането по реда на чл. 25-23 НК на наложените наказания на осъдения И. В. П.. Отменява постановената по делото присъда № 140 от 1.07.2009 г. в тази част. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 186 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 63/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на присъда № 140 от 1.07.2009 г. постановена по НОХ дело № 1432/2009 г. по описа на Русенския районен съд. Искането обхваща частта от присъдата, с която по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК са групирани наказанията по предходните присъди на осъдения И. В. П.. Поддържа се довод, че в тази и част е постановена при нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за възобновяване на делото, като се излага съображение, че не са определени първоначалният режим и типа на затворническото заведение, където да бъде изтърпяно определеното общо наказание. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат довод, че е допуснато нарушение на закона, което може да бъде отстранено посредством уважаване на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 140 от 1.07.2009 г. постановена по НОХ дело № 1432/2009 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия И. В. П. за виновен в това, че за времето 02-04.06.2008 г. в гр. Р., в условията на повторност и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1597 лв., поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК във вр. с чл. 373, ал. 2 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание по три предходни присъди, а именно по НОХ дело № 2314/2004 г. на РРС, НОХ дело № 557/2004 г. на РОС и по НОХ дело № 2792/2004 г. на РРС в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, което да се изтърпи отделно. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Съгласно разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в сила от 1.06.2009 г., съдът определя в неразривна връзка, както първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, така и типа затворническо заведение, в което да се търпи. Съгласно чл. 59, ал. 1 от същия в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления. При последващо осъждане на лишаване от свобода осъденият се настанява в затворническо общежитие от закрит тип или в затвора. Съгласно чл. 61 от него режима на изтърпяване на наказанието се определя според затворническото общежитие. При затворническите общежития от открит тип затворническият режим е общ, а в останалите случаи - строг. В конкретния случай точно е прието, че извън осъждането по НОХ дело № 1432/2009 г., по което е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване, са налице предходни осъждания, деянията по три от които са извършени в условията на съвкупност, а именно по НОХ дело № 2314/2004 г., НОХ дело № 577/2004 г. и. НОХ дело № 2792/2004 г. Като е обсъдил данните за времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания съдът е приел, че за тях следва да бъде определено общо наказание в размер на най-тежкото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Въпросът за начина на изтърпяване на общото наказание се решава при неговото определяне. Няма законова пречка да бъде постановено ефективно изтърпяване на общото наказание независимо, че отделните наказания са наложени при условията на чл. 66 НК, както е и в конкретния случай, но то следва да бъде мотивирано. Русенският районен съд в диспозитива на присъдата е приел, че определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Такъв извод е мотивирал и в мотивите на присъдата, където от друга страна е приел, че отделното изтърпяване на общото наказание се налага защото деянието, което е предмет на обвинението по НОХ дело 1432/2009 г. е извършено в изпитателния срок на част от присъдите, включени в съвкупността. Така както е мотивиран съдебният акт не става ясна волята на съдът дали определяйки общото наказание решава да бъде изтърпяно ефективно или го привежда в изпълнение при условията на чл. 68 НК. Изясняването на волята му по този въпрос е от съществено значение за решаване на въпроса дали групираното наказание е първо по ред наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление в рамките на определените от закона пет години и съгласно т. 3 от чл. 61 ЗИНЗС режимът за изтърпяването му следва да бъде общ, като по правилата на чл. 59 от същия закон се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип или макар и формално да е първо по ред осъждане се оказва приведено в изпълнение заради последващото осъждане. Допуснато е и друго нарушение като съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 59 и чл. 60 от ЗИНЗС и не е посочил типа на затворническото заведение, в което да бъде изтърпяно общото наказание. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и са основание за възобновяване производството по делото. На това основание производството по делото в частта, с която са групирани наказанията на осъдения, следва да бъде възобновено, като присъдата бъде отменена. Касационният състав не е в състояние сам до отстрани допуснатото нарушение, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съобразно отговора на поставените по-горе въпроси, съдът следва да реши въпросите за типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

5