Решение № 39 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2020 г.

Решение № 39 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7667/8.10.20 на П. Д. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 9/6.01.20 по г. д. № 2967/18 на РСАсеновград-с което е отхвърлен предявения от молителката иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване на трудов стаж през периода 1.1.87-31.03.88 г. Поддържа се, че е налице хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - нови обстоятелства и нови доказателства, предвид представена нотариално заверена декларация от 12.02.20 на Т. А. П.. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответната страна НОИ – ТП Пловдив оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от молителката иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване на трудов стаж през периода 1.1.87-31.03.88. Представената декларация - с която Т. П. заявява, че е бил бригадир в оранжерии в [населено място] и П. Б. /с българско име П. Д. А./ е работила при него през периода 1984-1988 - не съставлява ново обстоятелство и доказателство в посочения по-горе смисъл, вложен в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /т. е. разкрито след влизане в сила на решението, сочещо на непълнота на фактическия или доказателствения материал - която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната/. Самото обстоятелство-полагането на труд в бригадата на Т. П. за съответния период – е било известно на страната, установяването му с писмена декларация, инкорпорираща писмени свидетелски показания, е недопустимо по реда на ГПК, като същевременно не се сочат и доказват факти, указващи на невъзможност на молителката да ангажира съответните надлежни доказателства в тази връзка за установяване на горното обстоятелство в хода на процеса. Твърдяното напускане на България и отпътуване за Турция на 15.02.20 - което е и неустановено по делото – също не би могло само по себе си да препятства ангажирането на нужните доказателства по делото /страната е била представлявана в производството от адвокат, а и първоинстанционното решение е влязло в сила /на 6.02.20/ преди посочената дата на заминаване в чужбина. Предвид горните обстоятелства, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 50 лв. /чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,