Решение № 7448 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2011 г.

Решение № 7448 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Торо транс" ООД срещу решение № 135 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 4457/2010 г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Торо Транс" ООД със седалище гр. Видин срещу заповед № РД-01-584 от 15.05.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички доводи в жалбата, с която е сезиран и е изложил обосновани мотиви. Същите възражения отново се излагат в касационната жалба, но са неоснователни. Оспорената заповедта е издадена от валидно упълномощен от министъра на транспорта административен орган, със заповед № РД-08-496 от 7.12.2009 г., поради което компетентността на органа издал акта не е засегната, както правилно е приел съда. Съдът е направил правен анализ на относимите за предмета на настоящото производство правни норми и правилно е приложил материалния закон. Изхождал е от разбирането, че лицензионните превозвачи са длъжни да извършват дейността си винаги в съответствие със закона, като е отчел факта, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е инперативна. Установяват се по безспорен начин законовите нарушения на превозвача, а именно, че същият не отговаря на условията визирани в чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните превози - за финансова стабилност на търговското дружество. В чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачите са длъжни да доказват финансовата стабилност на всеки две години от датата на издаването на лиценза за извършване на превоз на пътници и товари на територията на Общността, като документите съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата се представят в едномесечен срок до изтичане на двегодишния период. Доказването на този факт в случая за търговското дружество - жалбоподател е следвало да стане до 28.10.2009 г. За периода от тази дата, след изтичането на срока до датата на издаването на оспорената заповед - 15.05.2010 г. търговското дружество не е отговаряло на изискванията на споменатия критерий. Освен това се установява, че на официалната електронна страница на агенцията е публикувано съобщение с рег. № 11-04-127 от 7.01.2010 г., с което се напомня за задължението на превозвачите да представят доказателства за финансова стабилност в срок до един месец преди изтичането на двегодишния срок от издаването на лиценза, като същите са уведомени и за последствията от непредставяне на необходимите документи в срок, а именно - за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. От съда са обсъдени представените пред него и приети като доказателства документи от жалбоподателя, целящи да установят финансовата стабилност на дружеството, които освен че не са представени на административния орган са и непълни и не опровергават изложената от административния орган в оспорения акт фактическо основание. При наличието на тези данни е наложен обоснования извод на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, издаден в съответствие с изискванията на цитираните материалноправни норми. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което