Решение № 6146 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2010 г.

Решение № 6146 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ясен Цанков Пашомов против решение № 107 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 95/2010 г. на Пазарджишкия административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 171 от 16.02.2010 г. на Общинската избирателна комисия за местни избори /ОИКМИ/ в община Ракитово за предсрочно прекратяване на пълномощията му на кмет в кметство Костандово, същата община. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата, но изпраща писмени доказателства. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че са налице влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер с наложени наказания пробация и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 104 ЗМИ, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА. Образувано е по жалба от Ясен Цанков Пашомов против решение № 171 от 16.02.2010 г. на ОбИКМИ, град Ракитово. С него на основание влязло в сила споразумение по НОХД № 92/2010 г. на Велинградския районен съд и разпореждане на Районна прокуратура - Велинград при условията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА са прекратени предсрочно пълномощията му на кмет в кметство град Костандово, община Ракитово. Възразил е, че цитираната норма от ЗМСМА има предвид само случаите, при които на кмета е наложено наказание лишаване от свобода, докато той е осъден на друг вид наказание - пробация. Твърди, че разпоредбата не е приложима в неговия случай. Допълнително сочи, че тя е от санкционен характер и не може да се тълкува разширително. За да постанови решението си, административният съд е приел, че жалбоподателят е сключил четири споразумения, одобрени от съда съответно по НОХ дело № 92/2010 г.; НОХ дело № 58/2009 г.; НОХ дело № 734/2009 г. и НОХ дело № 636/2009 г. - всички на Велинградския районен съд. С тях е признат за виновен в извършване на умишлени престъпления от общ характер по чл. 311, ал. 1 от НК в качеството му на длъжностно лице - кмет на град Костандово. По всяко едно от тях му е определено наказание пробация с посочените пробационни мерки и при условията на кумулативност наказание лишаване от право да заема длъжността кмет на кметство Костандово или друга длъжност в общинската администрация за различен срок. Най-дългият срок е по споразумението по НОХ дело № 92/2010 на ВРС година и е за две години. При тази фактическа обстановка, съдът е извършил разширително тълкуване на нормата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, на която се е позовал административният орган. Приел е, че законодателят е имал предвид случаите, при които за извършено от кмета умишлено престъпление от общ характер е предвидено наказание лишаване от свобода. За приложението й нямало значение и не било направено разграничение дали наказанието е лишаване от свобода или по силата на постигнато споразумение между подсъдимия и прокуратурата е пробация. След като за извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода, кметските му пълномощия подлежат на прекратяване по силата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. Съдът е посочил, че на жалбоподателя е наложено и наказание лишаване от право да заема длъжността кмет, но не е направил съответните правни изводи, произтичащи от този факт. Счел е, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, но само и единствено, като краен резултат. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА урежда прекратяване на кметските пълномощия при строго фиксирана хипотеза - влязла в сила присъда, с която на кмета е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбата е напълно ясна и не позволява корективно, а още повече и разширително тълкуване. Доколкото по четирите наказателни дела за извършени от жалбоподателя умишлени престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК от общ характер му е наложено наказание пробация - то по отношение на него не може да намери приложение цитираната правна разпоредба. Видовете наказания са изрично уредени в нормата на чл. 37 от НК. Лишаването от свобода е наказание по т. 2 от разпоредбата, а пробацията е самостоятелен вид наказание по т. 3 от същата. Поради това между двете не е допустимо смешение. Независимо, че за извършените деяния по чл. 311, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода, такова не му е наложено. Съответно той не попада в хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. и не може на това основание да се прекратят пълномощията му на кмет на кметство. Като е направил обратни правни изводи, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В действителност при разглеждането на спора по същество, първоинстанционният съд не е вникнал в характера на развилото се производство пред комисията. Същото е образувано пред ОИКМИ по искане на районния прокурор на Велинград, обективирано в писмо № П 19а от 12.02.2010 г. С него на комисията, като единствено компетентен орган за прекратяване на кметски пълномощия е изпратен споразумителния протокол за изпълнение на наложеното по споразумението наказание на Ясен Цанков Пашомов "Лишаване от право да заема длъжностна кмет или друга длъжност в общинската администрация" за срок от две години. Поради това и постановеният акт от ОИКМИ съставлява акт за изпълнение на наложено с влязла в сила присъда наказание. Административният орган неправилно е цитирал правното основание във взетото от него решение, като такова по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. Това обаче не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила, тъй като в мотивната част на решение № 171 от 16.02.2010 г. изрично е извършено позоваване на писменото разпореждане на районната прокуратура за изпълнение от страна на ОИКМИ на наказанието - лишаване от право да се заема посочената в него длъжност. Касае се за самостоятелен вид наказание, различно от лишаването от свобода и пробацията, предвидено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. Начинът на изпълнение е уреден в нормата на чл. 236, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В него е посочено, че наказанието лишаване от право да се заема определена държавна длъжност се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните длъжностни лица. Наистина кметовете на кметства се избират пряко от народа, но във връзка с провеждането на избора определени правомощия по реда на чл. 102 от ЗМИ са поверени на ОИКМИ. Поради това и законодателят в разпоредбата на чл. 42 е оправомощил именно тази комисия да прекратява предсрочно пълномощията на кметовете. Тълкуването на двата закона налага извода, че това е органът, в чиято компетентност е изпълнението на наложено наказание на кметовете - лишаване от право да заемат длъжността "кмет". В ал. 2 на чл. 236 от ЗИНЗС е предвидено още, че ако осъденият заема длъжност, от правото на заемане на която е лишен, органът по ал. 1 го освобождава незабавно. По силата на тази норма за ОИКМИ е съществувало законовото задължение незабавно да освободи кмета. Това освобождаване е направено с оспореното пред административния съд решение, с което са прекратени пълномощията му. Прекратяването засяга остатъка от кметския мандат, тъй като до края му остават още две години. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗМСМА кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години. Доколкото изборът бе извършен през 2008 г., мандатът изтича през 2012 г. - или остават още две години до края на мандата. Толкова е и срокът на наложеното наказание лишаване от право да се заема такава длъжност. От така изложените съображения е видно, че административният акт за предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета, разгледан, като акт на компетентен орган по изпълнение на наложено наказание по реда на НК е законосъобразен и подадената срещу него жалба е неоснователна. Като я е отхвърлил, административният съд е постановил правилно решение, като краен резултат. Същото ще следва да се остави в сила, но с мотивите и по съображенията, изложени в настоящото касационно решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение