Решение № 11059 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7464/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главен експерт по приходите в Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощен юрк. И. Ценова, срещу Решение 3369 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. 636 по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив) за 2024 г. С него е отменен издаденият от настоящия касационен жалбоподател Акт за установяване на публично държавно вземане (АУДПВ) BG16RFOP002-2.097-3922 от 26.02.2024 г., с който на Пи Груп Пловдив ЕООД, с ЕИК 200806730 е установено публично държавно вземане за внасяне в размер на 11191,63 лв. и лихва за просрочие в размер на 3540,06 лв. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 1350,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че то страда от вътрешно противоречие - от една страна първоинстанционният съд приел, че спорният АУПДВ е издаден при липса на мотиви, а от друга изразил становище, че мотивите и фактите, изложени в него били приобщени от административното производство по издаването на Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г. на и. д. главен директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентноспособност (ГД ЕФК) в Министерство на иновациите и растежа, действащ като ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014 2020 г. (ОП ИК 2014 2020 г.). Оспорва се изводът на съда за липса на доказателства, както и възприетото в решението становище за нарушаване правото на защита на адресата на АУПДВ поради невъзможност да участва в производството по издаване на Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г. По тези причини се моли отмяната на обжалваното съдебно решение, постановяване на решение по същество на спора и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът ПИ Груп Пловдив ЕООД, чрез упълномощената адв. М. Кръстева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, в който по същество на спора моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и претендира сторените разноски за касационното производство. Представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от адв. Кръстева, която от негово име поддържа изразената в писмения отговор на касационната жалба позиция по оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил АУПДВ BG16RFOP002-2.097-3922 от 26.02.2024 г., издаден от Е. Иванова - главен експерт по приходите в НАП, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) и Заповед З-ЦУ-256 от 05.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, след извършена проверка за надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления и подкрепа BG16RFOP002-2.097 Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване подпомагането на процедура BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по ОП ИК 2014 г. - 2020 г., на ПИ Груп Пловдив ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 11191,63 лв. и лихва за просрочие в размер на 3540,06 лв. Установено е от съда, че на 19.01.2021 г. между УО на ОП ИК 2014 2020 г. и НАП бил сключен Административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.094-0006-C01 (АДДПБФП) по Процедура BG16RFOP002-2.094 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от Национална агенция за приходите (НАП). Целта на процедурата била НАП да структурира по бърз и ефективен начин мярка за подкрепа на предприятията, преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповеди на министъра на здравеопазването за въвеждане на ограничителни противоепидемични мерки. По АДДПБФП приходната агенция поела задължението да е пряко отговорна за изпълнението на дейностите по проекта, а не да действа в качеството на посредник. По условията на договора НАП следвало да администрира схеми за набиране на заявления за подкрепа. Съдът приел, че Пи Груп Пловдив ЕООД било краен ползвател на помощ с номер на заявление BG16RFOP002-2.097-3922 по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.097. Констатирал, че при извършена последваща проверка и верификация експерти на УО установили, че Пи Груп Пловдив ЕООД провелo процедура за избор на изпълнител с публична покана с предмет Изпълнение на чартърни пътнически превози по програми за превоз на туристи с пет обособени позиции, като в резултат на проведения избор бил сключен Договор от 09.07.2021 г. с изпълнител Юропиън Еър Чартър ЕАД. При извършената проверка от експерти на УО по представена документация за избор на изпълнител било констатирано допуснато нарушение на правилата за избор на изпълнител, тъй като към момента на подписване на договора с Юропиън Еър Чартър ЕАД не били представени всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) 160/2019 г., а именно - 1. Не било представено удостоверение за липса на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК към държавата и към общината по седалище на възложителя и на кандидата и 2. Представеното свидетелство за съдимост било с дата, следваща датата на сключване на договора. Посоченото нарушение било квалифицирано като нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление. Последвало издаването на Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г. на и. д. главен директор на ГД ЕФК в Министерство на иновациите и растежа, действащ като ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020, с което била отказана верификация и плащане на разходи за БФП в размер на 11191,63 лв. по АДДПБФП с НАП, за което решение нямало данни да е обжалвано от НАП. Издателят на спорния АУПДВ се позовал на обстоятелства, въз основа на които било издадено цитираното решение на ръководителя на УО на ОП ИК 2014 2020 г. като основания за издаване на акта, предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд. Въз основа на направените фактически установявания, подробно изложени в обжалваното съдебно решение, съдът формирал извод, че спорният АУПДВ е постановен от компетентен орган съобразно предвиденото в чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИП, от орган по приходите, определен с изрична заповед на изпълнителния директор на НАП и в изискуемата писмена форма за валидност, съгласно на чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът приел обаче, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в акта липсвали фактическите и правни основания, тоест мотивите на административния орган - нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за отмяната му. Формирал извод, че АУПДВ бил издаден преди изясняване на всички относими към спора факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Фактическите и правни основания за издаването му се съдържали в Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г., издадено от и. д. главен директор на ГД ЕФК в Министерство на иновациите и растежа, действащ като ръководител на УО на ОП ИК 2014 2020 г., а проведеното административно производство се основавало единствено на цитираното решение без по предписанието на чл. 35 АПК своевременно да са приобщени други доказателства. Възприел, че противно на посоченото в АУПДВ, проверка за установяване на надплатени суми във връзка с предоставена БФП по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.094-0006-C01 по процедура BG16RFOP002-2.094 не била извършена от административния орган. При това съдът установил, че дружеството не участвало в производство по издаване на решението от 08.11.2023 г. и по никакъв начин не могло да се защити, доколкото не било страна по АДДПБФП между УО на ОП ИК 2014 2020 г. и НАП по процедура BG16RFOP002-2.094. По така изложените съображения съдът направил извод за незаконосъобразност на спорния АУПДВ и постановил отмяната му, като разпределил отговорността за разноските в тежест на администрацията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че АУПДВ е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изложените в акта мотиви не са посочени фактическите основания за издаването му и не се изясняват причините за това, вкл. относно размера на сумата на публичното вземане за възстановяване, който е бил оспорен още с първоинстанционната жалба от настоящия ответник по касация. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е подчертал, че позоваването на формираните в рамките на производството по издаване на Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОП ИК 2014 2020 г. фактически установявания не е достатъчно, за да обоснове в пълнота осъществяването на юридическите факти относими към релевираните от издателя на АУПДВ правни основания. От съдържащите се в решението на УО данни, пресъздадени в АУПДВ, е видно, че НАП е представила искане за междинно плащане от 29.11.2021 г. и в резултат на направена последваща проверка и верификация по отношение на отчитане на краен ползвател на помощта Пи Груп Пловдив ЕООД. Управляващият орган е постановил отказа за верифициране и плащане на разходи към приходната агенция в размер на 11191,63 лв. Този размер впоследствие е определен с АУПДВ като публично вземане в тежест на дружеството. Нито в решението на УО, нито в самия АУПДВ обаче са направени констатации относно предшестващите проверката факти и обстоятелства, свързани с кандидатстването на дружеството по администрираната от НАП схема BG16RFOP002-2.097 и оценката на заявлението му. Отсъстват и фактически установявания за подадените искания от Пи Груп Пловдив ЕООД за възстановяване на направени разходи към изпълнителя Юропиън Еър Чартър ЕАД, ведно с приложените доказателства в тази връзка, съответните решения от компетентните орган на НАП за верифициране на процесните разходи, както и информация за това кога и в какъв размер е изплатена БФП към дружеството, чието възстановяване се претендира със спорния АУПДВ. Отсъствието на посочените фактически основания препятства да се установи дали размерът на публичното вземане по спорния акт е определен законосъобразно, както основателно възразява дружеството - настоящ ответник по касация в жалбата си пред първата инстанция. Не се констатира релевираното от касационния жалбоподател противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, тъй като позоваването единствено на фактическите основания по цитираното решение на ОП ИК 2014 2020 г. е равносилно на липса на достатъчно релевантни мотиви в обжалвания административен акт. Видно е от неговото съдържание, че се сочи, че Описаните по-горе обстоятелства са съгласно издадено решение с РД-02-16-1703/08.11.2023 г. на Министерство на иновациите и растежа. В този смисъл от фактическа страна АУПДВ не е мотивиран с нито една собствена на издателя му фактическа констатация, вкл. както относно основанието за издаването на акта, така и относно размера на публичното вземане. Впрочем, в АУПДВ дори не е посочено, че издателят му възприема така изложеното в решението на управляващия орган, инкорпорирано в АУПДВ. В този смисъл спорният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК и не е спазена формата на акта липсва посочване на съществени фактически основания за издаването му, възприети от настоящия касационен жалбоподател. Както се посочи, видно от мотивната му част, от фактическа страна, позоваването е единствено на констатациите от решението на управляващия орган. Правилно АС Пловдив е отчел и липсата на достатъчно ангажирани в хода на административното производство доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по предписанията на чл. 35 и чл. 36 АПК. В първоначално приобщената по делото административната преписка по издаването на спорния АУПДВ не се откриват каквито и да било информационни източници относно провеждането на процедурата по схема BG16RFOP002-2.097, в резултат на която адресатът на спорния акт е получил безвъзмездно финансиране. В преписката не се съдържат и доказателства във връзка с процесуалните действията на УО на ОП ИК 2014 2022 г., в това число изисканите по цитирана в решението кореспонденция по ИСУН от 22.03.2022 г. и представени на 28.03.2022 г. от НАП документи във връзка с проведената процедура за избор на изпълнителя Юропиън Еър Чартър ЕАД. Въз основа на тях всъщност са формирани решаващите изводи на УО за допуснати нарушения от страна на Пи Груп Пловдив ЕООД. Посоченото е ясна индикация, че правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на акта административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичното вземане и не е събрал доказателствата за неговото законосъобразно определяне, а е разчитал изцяло на препратка към извършените действия в друго производство - по издаване на Решение РД-02-16-1703 от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОП ИК 2014 2022 г. и на доказателства, които всъщност не са приобщени по преписката. Първоинстанционният съд е съобразил в тази връзка оплакването на дружеството-жалбоподател в представени писмени бележки и е отменил дадения ход по същество на делото, за да укаже на ответника да представи нарочно изброени доказателства, относими към спора, в това число коментираната по-горе кореспонденция по ИСУН. Въпреки това, значителна част от релевантните факти са останали недоказани в хода на първоинстанционното дело, в това число какъв е бил размерът на претендираната от Пи Груп Пловдив ЕООД и получена БФП за извършени разходи към изпълнителя Юропиън Еър Чартър ЕАД, както и относно обстоятелството как този размер се съотнася към установената сума в решението от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОП ИК 2014 2022 г., която е възприета и в спорния АУПДВ. При съобразяване на гореизложеното, обжалваното съдебно решение, с което спорният АУПДВ е отменен следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд, своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Пи Груп Пловдив ЕООД сума в размер на 1400,00 лв. за доказаните сторени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение