Решение № 7246 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2016 г.

Решение № 7246 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на [фирма] С. против решение № 1506/20.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1642/2015 г. по описа на Административен съд-Б. С доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответникът-началник на РДНСК Югоизточен район оспорва жалбата. Гл. архитект на [община] не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването на касатора [фирма] срещу заповед заповед № ДК-10-ЮИР-72/29.07.2015 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която по протест на прокурор от ОП-Б. е прогласена нищожността на разрешение за строеж № 113/09.10.2012 г. на гл. архитект на [община], за строеж: "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване-зони "А", "В", "С", "Д", "Е" и домови ВиК връзки", находящ се в ПИ с идентификатор [номер] по кадастралната карта на [населено място], местност [наименование], [община], ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта с правно основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ е законосъобразна, тъй като протестираното разрешение за строеж е издадено при пълна липса на условия за издаването му - въз основа на загубил правно действие инвестиционен проект. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото е установено, че със заявление вх. № 94-И-998/03.12.2008 г. касаторът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на "Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване-зони "А", "В", "С", "Д", "Е" и домови ВиК връзки", находящ се в ПИ с идентификатор [номер] по кадастралната карта на [населено място], м. [наименование]. Към заявлението са приложени цитираните в него книжа, вкл. архитектурен и конструктивен проект. Проектът е одобрен с протокол № 1/15.01.2009 г. на ОЕСУТ при [община] със забележка за непредвидена вентилация на подземните паркинги и е указано да се издаде разрешение за строеж след като се предложи техническо решение. Разрешение за строеж не е издадено. С вх. № 53-00-1276/09.10.2012 г. дружеството е сезирало главния архитект на [община] със заявление, изготвено на бланка "за издаване на разрешение за строеж " в частта на текста "моля да бъде одобрен инвестиционен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж" са посочени /ПИ/ [номер], [номер], [номер] и [номер], ръкописно е изписан текст "получаване на разрешения за строеж". Процесното разрешение за строеж № 113/09.10.2012 г. е издадено по повод това заявление като в неговия раздел І-ви е вписано, че представените проекти са съгласувани по чл. 144 ЗУТ на 20.01.2009 г. При тези безспорни данни изводът на решаващия съд за законосъобразност на заповедта за прогласяване нищожност на разрешението за строеж е обоснован и в съответствие с материалния закон. Процесният строеж е от трета категория и за издаване на разрешение за извършването му се изиква одобрен инвестиционен проект. Одобреният такъв е основание за издаване и неразделна част от разрешението за строеж / чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8, предл. 1 ЗУТ/. и при наличието му разрешението се издава в седемдневен срок от постъпване на заявлението / чл. 148, ал. 4 ЗУТ/. В случая със заявлението от 03.12.2008 г. инвеститорът е поискал одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Проектът е одобрен - положеният щемпъл е подписан от главния архитект и подпечатан с печата на [община], но разрешение за строеж не е издадено. Датата на одобряване на проекта не е изписана, но между страните няма спор, че това е датата 20.01.2009 г., посочена в процесното разрешение за строеж № 113/09.10.2012 г., издадено по заявлението от 09.10.2012 г. При тези обстоятелства правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че това разрешение за строеж е издадено след като одобреният проект е изгубил правно действие по смисъла на чл. 145, ал. 4 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба в случай, че в едногодишен срок от одобряването на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие. Този срок, изчислен от датата на одобряване на инвестиционния проект, 20.01.2009 г., е изтекъл на 20.01.2010 г. След тази дата наличните инвестиционни проекти за загубили правно действие и следва да се считат негодно основание за издаване на разрешение за строеж. Подаденото от инвеститора на 09.10.2012 г. заявление е за получаване на разрешение за строеж. Предвид обстоятелството, че такова не е издадено в срока на чл. 148, ал. 4, предл. 2 ЗУТ, заявлението следва да бъде определено като подадено с невъзможен предмет. Издаденото по повод това заявление разрешение за строеж № 110/09.10.2012 г. е нищожно поради несъотвествието му с императивните норми на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 8, предл. 1 ЗУТ - наличие на одобрен инвестиционен проект, представляващ основание за издаването му и неразделна негова част. Липсата на основание и неразделна част, определят разрешението за строеж като индивидуален административен акт, негоден да породи целените с него правни последици - извършването на строежа. Това е достатъчно основание за обявяване нищожността на акта без обсъждане на другите доводи по заповедта. Касационният довод за неправилност на обжалваното решение като постановено без преценка бездействието на администрацията по повод искането за издаване на разрешение за строеж съгласно заявлението от 03.12.2008 г. е неоснователен, тъй като неиздаването на такова в срока по чл. 148, ал. 4, предл. посл. ЗУТ формира мълчалив отказ и касаторът е могъл да реализира правна защита чрез оспорването му по съдебен ред. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,