Решение № 5067 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2025 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г., чрез процесуалния му представител гл.юрк. Л. Любенов срещу Решение 4272 от 10.12.2024 г. по адм. дело 822/2024 г. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до формиране на неправилен извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в установената писмена форма, при наличие на фактически и правни основания и не е налице приетото от АС Плевен съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт. Претендира разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна Община Никопол, представлявана от адв. Р. Воински, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Плевен е Решение РД-02-14-1558 от 28.08.2024 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 34 023,32 лева по АБДВП BG16RFOP001-2.001-0097-С02 към бенефициера община Никопол. Община Никопол е бенефициер по сключен административен договор BG16 RFOP001-2. 001-0097-С01/10.09.2016 г. за изпълнение на проектно предложение BG16 RFOP001-2. 001-0097 "Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол. Във връзка с административния договор Община Никопол е провела процедура за избор на изпълнител по обществена поръчка публично състезание по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, като е сключила договор с избрания за изпълнител "ВЕЛ-КАМ"ЕООД договор с рег. 163/19.06.2017 г. Приобщен е протокол 1 за приемане на извършените СМР по този договор, като същите са посочени в табличен вид. Общината е подала искане за окончателно плащане от 09.03.2018 г. Получила е писмо изх. 99-00-6-854 от 04.10.2018 г. от ръководителя на УО на ОПРР /л. 119/, в което се сочи, че от отчетените с окончателния финансов отчет разходи възлизат на 725 920, 64 лева. Верифицират се разходи в размер на 691 417, 83 лева. Посочено е, че не се верифицират разходи в размер на 34 344, 80 лева, от които ЗЗ 881, 58 лв. поради наложена финансова корекция с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от Регистъра на нередностите, и сума в размер на 463, 22 лева, за което мотиви се излагат в отделно решение. В същото е посочено, че не се верифицират разходи за организация и управление, превишаващи 2 % от преките допустими разходи, а именно посочените в размер на 463, 22 лева. След приключване на СМР общината е извършила ново обследване на сградата, като е издаден Сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация номер 428 ЙДГ103 от 30.06.2020 г. Извършена е проверка на място на 05.10.2020 г., видно от приобщения по делото доклад за проверка на място от тази дата. В същия е направено заключение, че на етап кандидатстване първоначалният процент на енергийни спестявания е 63, 07%. При повторно обследване, извършено 1 г. след въвеждане на ЕСМ, се констатира постигнат процент енергийни спестявания 58, 84 %. Докладът е одобрен на 03.11.2020 г., като е поставена резолюция, включително: за неизпълнение енергийни спестявания да се подаде сигнал за нередност. Прието е и Решение РД-02-14-1559/28.08.2024 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., издадено във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) по реда на чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023, 32 лв. по АДБФП BG16 RFOP001 -2. 001-0097-C02 "Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол", с бенефициер Община Никопол. При така установените факти съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното решение за установяване на публично държавно вземане, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. На първо място, АС Плевен е приел, че за започналото производство Община Никопол не е уведомена в нарушение на чл.26 АПК и това е възпрепятствало възможността същата да подаде възражения и обяснения съгласно чл. 35 АПК. На второ място, в обжалвания съдебен акт е обосновано, че актът е издаден при липса на материалноправното основание по чл.162, ал. 2, т. 8 ДОПК, а именно липсва административен акт, с който да е прието, че процесните суми са недължимо платени или надплатени, или се касае за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално финансиране. На трето място, съдът е констатирал, че Решение РД-02-14-1559 от 28.08.2024 г. за изменение на влязлото в сила Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на УО е издадено след процесния акт за установяване на публично държавно вземане и съдът не разполага с правомощието да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност, тъй като оспореният акт не е основан на така цитираното Решение РД-02-14-1559 от 28.08.2024 г. На следващо място, съдът е развил съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и поради неспазване на сроковете и редът за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. АПК в случай, че се приеме, че актът съдържа както волеизявление за изменение на влязъл в сила акт за верификация, така и волеизявление за установяване на публично държавно вземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички доводи на страните, разгледал е задълбочено събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Не са налице и другите твърдени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилен е изводът на АС Плевен, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на чл. 26 и чл. 35 АПК, доколкото адресатът на акта не е уведомен за започналото административно производство и не му е предоставена възможност да изрази становище, да даде възражения и писмени обяснения. Касационната инстанция възприема като правилни и обосновани, съобразно доказателствата по делото и приложимия материален закон, мотивите на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на процесния акт за установяване на публично държавно вземане. Решение РД-02-14-1558 от 28.08.2024 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО ОПРР 2014 -2020 г., като акт за публично държавно вземане, следва да е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, т.е. публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Както правилно е констатирал АС Плевен, към момента на издаване на процесното РУПДВ Решение РД -02-14-1559 от 28.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 2020 г. за изменение на Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023,32 лева по АДБФП BG16 RFOP001 -2. 001-0097-C02, не е било издадено и не е влязло в сила. От друга страна, с решение 2014 от 27.02.2025 г. по адм. дело 289/2025 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение е оставено в сила решение 549 от 30.11.2023 г. по адм. дело 284/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено Решение РД -02-14-1559 от 28.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 2020 г. С цитирания съдебен акт е прието, че оспореното решение за възобновяване на административното производство е издадено след изтичане на преклузивните срокове по чл.102, ал. 2 АПК, а именно: представеният нов сертификат пред ръководителя на УО на ОПРР на 04.08.2020 г. нов сертификат за енергийните характеристики на обект Региони в растеж обновява общинска администрация Никопол съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК и тримесечният срок е започнал да тече на 05.08.2020 г. и към датата на издаване на акта /28.08.2024 г./ е вече изтекъл; изтекъл е и едногодишният срок по чл.102, ал. 2 АПК. Приет е за неоснователен доводът на РУО на ОПРР 2014 2020 г., че тримесечният срок бил спазен с оглед датата на влизане в сила на решение 549 от 30.11.2023 г. по адм. дело 284/2023 г. по описа на АС- Плевен / оставено в сила с решение 6725 от 04.06.2024 г. по адм. дело 1424/2024 г. по описа на Върховния административен съд,седмо отделение/. Така изложените мотиви изцяло се припокриват със съображенията на първостепенния съд при разглеждане на настоящия спор, обсъждайки въпроса за законосъобразност на РУПДВ в случай, че актът съдържа и волеизявление за изменение на влязъл в сила акт за верификация и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Следователно, като е стигнал до крайния извод за незаконосъобразност на процесното решение, АС Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него, като направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение