Решение № 15910 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2017 г.

Решение № 15910 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 1857 от 23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 399/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - кметът на О. П., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на Д. М. Д. против заповед № I-С-107/27.05.2016 г. на кмета на О. П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "две стаи, баня и тоалетна", находящ се в УПИ II-1246, в кв. 141 по плана на гр. П., изпълнен от жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи са съставени констативни актове, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Преписи от актовете са връчени на жалбоподателя, който във законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставените актове. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като в същата не е определен срок за премахване на незаконния строеж по арг. на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, е неоснователен, тъй като видно от същата е, че в нея е посочен срок, а именно в рамките на срока за доброволно изпълнение съгласно чл. 277 АПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е че съобразно параметрите на построената в имота жилищна сграда е било възможно строителството да бъде разрешено въз основа на виза за проектиране с изработване на съответните проекти, но такава също не е издадена. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че незаконният строеж е индивидуализиран, а именно едноетажна пристройка от юг към съществуваща двуетажна жилищна сграда, която пристройка се състои от две стаи, баня и тоалетна. Установено е, че извършител на строежа е Д. Д. и пристройката е построена през 2014 г. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. По делото не е приложено разрешение за строеж, липсва и виза за проектиране, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ, с която да се допуска пристрояването. Предвид годината на извършване на незаконния строеж правилно съдът приема, че незаконния строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ, както и не може да бъде узаконен на основание § 127 ДРЗУТ. Доводите на касатора, изложени в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Д. М. Д. да заплати на О. П. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,