Решение № 4673 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Стойкова - Иванова, срещу Решение 295 от 18.01.2023 г., постановено по адм. дело 4011/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-20-17/16.03.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните норми, тъй като приетите по делото съдебно-технически експертизи безспорно доказват лошото състояние, в което се намира обследвания строеж. Според касатора при извършените от вещите лица проверки на доказателствата по делото и огледите на място е установено също така и съществуването както на сградата - чайна, така и на ски - влека, като дори и да са отделни обекти, то задължението за поддържането им в добро състояние е на дружеството, поради което издаването на заповедта и за двата обекта не е нарушение от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на акта. Възразява се още, че за приложението на нормата на чл. 195 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ законът не следи за намеренията на собственика или ползвателя на строежа, нито свързва задължението за подръжка в съответно състояние с реалната му експлоатация. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът Въжени линии ЕАД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Въжени линии ЕАД, срещу заповед РА-20-17/16.03.2021 г., с която на основание чл. 195, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, и чл. 196, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, е одобрен констативен протокол от 11.01.2021 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед РА-20-75/07.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, за обследване на състоянието на строеж Стационарен ски влек Конярника, находящ се в Природен парк Витоша, м. Конярника, район Витоша, както и е наредено на собственика на обекта, в срок от 20 дни по т. 1.1 и от три месеца по останалите точки, да извърши ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване, и привеждане в съответствието с изискванията на чл. 169 от ЗУТ на строежа Стационарен ски влек Конярника лифтова станция и въжена линия с фундаменти, носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми, находящ се в ПП Витоша, като изпълни подробно описани мероприятия в т. 1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4 и т. 1.5 обезопасяване на лифтовата станция, изготвяне на конструктивно обследване на строежа и изготвяне, съгласуване и одобряване на инвестиционен проект. Заповедта е издадена въз основа на констативни протоколи, съгласно които въжената линия и чайната не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУТ и не са в състояние да изпълняват функцията си, поради което е необходимо да бъдат ремонтирани и поддържани в изправно състояние - с цел осигуряване на сигурност, безопасно функциониране, здраве, безопасност на движението, хигиена, естетика, чистота и спокойствие на гражданите. В протокола от 11.01.2021 г. е посочено, че при извършена проверка на процесния обект е установено, че: циментовата замазка на стоманобетоновите греди на покривната конструкция на сграда е обрушена на места, дървената обшивка на борда на покрива липсва на места, където липсват врати и прозорци - вместо тях поцинкована ламарина е заварена на метални рамки; задвижващият механизъм на ски - влека липсва /останали са само стоманобетоновите му фундаменти - в добро състояние/ и носещите стълбове по трасето, като стоманените въжета липсват; въжената линия и лифтова-станция - чайна не функционират. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на вещите лица арх. Господинов и инж. Богданов ски влекът и чайната не функционират, като сградата е в недобро състояние и се нуждае от рехабилитация, но не е застрашена от самосрутване, а ски-влекът не е в техническо състояния по чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и за възстановяване на експлоатационната му мощност е необходим основен ремонт или при липса на части изграждане на нов строеж. Според вещите лица ски-влекът е техническо съоръжение, което не може да съществува без чайната, като те двете представляват функционален коплекс без конструктивна свързаност и са трета категория строежи. Вещите лица са изразили становище, че чайната и ски-влекът не са застрашени от самосрутване и не се налага спешно извършване на основен ремонт и реконструкция, като целта на дадените в заповедта предписания е да се преоборудват напълно обектите и да заработят наново. По делото е допусната и повторна съдебно-техническа експеритиза, съгласно която чайната е висока 8 м. и представлява строеж от пета категория, а ски - влекът е линеен транспортен обект /стационарен/ и е строеж от трета категория, като двата обекта представляват функционално цяло /а не конструктивно/ и техническото оборудване на влека не е част от строежа ски-влек /той включва стълбове,техните фундаменти и станциите/. Според вещото лице ски-влекът и чайната не отговарят на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1- т. 3 от ЗУТ, като чайната не е застрашена от самосрутване, но отделни нейни конструктивни елементи са в недопустимо състояние и крият реален риск от фатални инциденти, а ски - влекът не отговаря на изискванията във връзка с нормалното му функциониране по предназначение. Установено е от вещото лице също така, че констатациите в административното производство са обективни, освен недооценяване от проверяващите на степента на корозия на металните части от стълбовете по трасето, както и че чайната не е лифтова станция и въжето е теглещо ,а не носещо. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че същата е издадена в установената форма и от компетентен орган, както и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правните норми и целта на закона. Прието е още, че в процесния случай са налице два отделни, но функционално свързани строежа чайна и ски - влек, за които двете приети по делото съдебно-технически експертизи не си противоречат по релевантните за спора въпроси. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническите експертизи, съдът е приел, че процесната чайна не отговяря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУТ - крие рискове за нараняване на преминаващите покрай нея, т.е. налице е материалната предпоставка по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, като такава заповед обаче може да предписва само поправяне и заздравяване/такива са позволени и съгласно Плана за управление на ПП Витоша/, но не и основен ремонт или реконструкция - с цел отново въвеждане в експлоатация и функциониране на чайната по предназначение, каквито всъщност са предписаните мерки и каквато е целта им съгласно оспорената заповед. С оглед на това съдът е обосновал извод, че по отношение на нефункциониращата чайна ответникът е предписал конкретни мерки извън позволените за такова производство /основен ремонт и реконструкция/, които преследват цел различна от законовата в това производство /не се цели просто обезопасяването на сградата, а въвеждането й в експлоатация като чайна/, поради и което по отношение на този строеж заповедта се явява материално незаконосъобразна и несъответна на целта на закона. По отношение на ски - влека, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че той е в недобро състояние по смисъла на чл. 195 от ЗУТ, но не е застрашен от самосрутване и не крие рискове за живота и здравето на хората - просто не може да функционира в този си вид, поради и което за него не са налице материалните предпоставки по чл. 195 от ЗУТ за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Според съда влекът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУТ, но само що се отнася до функционирането му по предназначение, но не и що се отнася до съществуването му като наличен строеж /нефункциониращ по предназначение/, т. е. не са налице предпоставките по чл. 169, ал. 1, т. 1 т. 3, вр. чл. 195 ал. 1 от ЗУТ. Административният съд е обосновал и извод, че извън правомощията на административния орган по чл. 195 от ЗУТ е да задължи собственик на строеж да го въведе в експлоатация по надлежния ред /когато е предвиден специален такъв ред, както е в случая с влековете/ и да го ползва по предназначение. Според първоинстанционния съд в конкретния случай административният орган има правомощия да даде предписания само за обезопасяване на строежа, но не и за въвеждането му отново в експлоатация /по предписания специален ред/ и функционирането му като ски - влек. Въз основа на изложеното съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона в рамките на производството по чл. 195 от ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган главен архитект на Столична община, съгласно предоставените му правомощия със заповед СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Решаващият обаче правен извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед е постановен при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с предпоставките по чл. 195, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ овластява кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ спрямо които е допустимо и възможно предприемането на такива принудителни административни мерки, да са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които не се поддържат в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че конкретизираният в оспорената заповед обект Стационарен ски влек Конярника е строеж - съоръжение на техническата инфраструктура, включваща система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съгласно § 5, т. 31 от ДР ЗУТ, който включва два отделни обекта сграда /чайна/ - наименувана лифтова станция, и въжена линия, които макар и да не са конструктивно свързани, са функционално свързани, доколкото ски - влекът не би могъл да функционира без сградата. Видно от приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи, двата обекта са функционално свързани, тъй като трафопостът, без който не може да работи ски влека, е част от сградата чайна. В тази връзка следва да се има предвид, че посоченото от вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза неточно отразяване на сградата чайна, като лифтова станция, не може да обоснове извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, не съществува, каквито доводи навежда пред настоящата инстанция ответника. Това е така, тъй като по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии, станция е сграда или конструкция, в която са разположени техническите съоръжения на въжена линия и площадките и местата за качване и слизане, т. е тя няма самостоятелна функция, а обслужва въжения лифт, така както е и в конкретния случай по отношение на процесната сграда, в която се намира трафопоста, без който въжената линия не може да работи. От приетите по делото съдебно-технически експертизи безспорно се установява също така, че както сградата чайна, така и ски влекът не са в добро състояние и не функционират, с което се потвърждават и констатациите на административния орган за лошото състояние на обследвания строеж. Видно от заключението на вещите лица по първоначалната съдебно-техническа експертиза ски влекът и чайната не функционират и са в лошо техническо състояния, като сградата се нуждае от основна рехабилитация, но не е застрашена от самосрутване, а ски - влекът не е в техническото състояния, което се изисква по чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и се нуждае от основен ремонт. По същия начин и вещото лице по приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза е установило, че и двата обекта са неподдържани и не отговарят на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗУТ, като сградата не е застрашена от самосрутване, но отделни нейни конструктивни елементи са в недопустимо състояние и крият реален риск от фатални инциденти, а ски - влекът не е в състояние да изпълнява функциите си. Според това вещо лице също така констатациите в административното производство са обективни, освен недооценяване от проверяващите на степента на корозия на металните части от стълбовете по трасето. При така установеното по делото настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са били налице материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на мерките по чл. 195, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗУТ, е строежът да бъде заздравен и поправен по начин, който да приведе техническото му състояние в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и да възстанови функцията, за която е създаден, като в този случай законът не въвежда ограничение на вида на строително-монтажните работи, които следва да бъдат извършени, т. е. дали да се поправи и заздрави чрез основен ремонт, текущ ремонт или реконструкция. Следва да се има предвид също така, че ирелевантно в случая е обстоятелството дали процесните обекти са застрашени от самосрутване, което обстоятелство е относимо в производството по издаване на заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, каквато безспорно процесната не е. Констатираното по делото и от двете съдебно-технически експертизи лошо техническо състояние на ски влека и компроментираният покрив на сградата, както и нейната необезопасеност и занемареност, безспорно установяват наличието на обекти, за които са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и които мотивират административният орган да нареди ремонтни и възстановителни дейности, изразяващи се в обезопасяване на сградата, възлагане на конструктивно обследване на съоръжението, изготвяне и одобряване на инвестиционен проект и изпълнение на този проект. Поради изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на Въжени линии ЕАД срещу процесната заповед, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за настоящата съдебна инстанция общо в размер на 170 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,