Решение № 17224 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2013 г.

Решение № 17224 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Евгения Харитонова, в качеството й на председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), както и на адв. Лора Георгиева, в качеството й на процесуален представител на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, срещу решение № 6136 от 7.05.2013 г. по адм. дело № 13244 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по жалба на "Алпиа Инвест" АД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел III, т. 11. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото му с отхвърляне на първоинстанционната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Ответната страна по касационните жалби - "Алпиа Инвест" АД оспорва същите като неоснователни със писмено възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от "Алпиа Инвест" АД срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел III, т. 11. В мотивите на постановеното от тричленния съдебен състав решение е установена точно фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните доказателства по делото - административната преписка по повод издаването на оспореното решение, и конкретните твърдения за незаконосъобразност на същото това решение от страна на първоинстанционния жалбоподател, респ. възраженията за недопустимостта и неоснователността на жалбата му, направени от ответната страна по нея. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за наличието на нормативно установена компетентност по материя на административния орган да издаде оспореното решение. Съдът се е обосновал със законово установената регламентация затова в Закона за енергетиката, в раздел IV и конкретно чрез разпоредбата на чл. 30 от закона. Също така съдът е обсъдил и подзаконовото уреждане на спорния въпрос чрез Наредба за регулиране на цените на електритечската енергия, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР с решение по протокол от 25.06.2010 г. и Указания за образуване на цената за достъп, приети с решение № 15 от 9.02.2012 г. на ДКЕВР. Съдът е констатирал, че е налице и времева компетентност, доколкото процесната временна цена е определена с оспореното решение след изтичане на двумесечния срок по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. В касационните жалби и конкретно във втората част на втората касационна жалба се съдържат аналогични възражения по повод конкретните аргументи на първоинстанционния състав при обсъждане на възражението за нищожност на оспореното решение. Същото по е неоснователно по изложените мотиви на тричленния съдебен състав. По повод възраженията за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, които се съдържат и в двете касационни жалби, настоящият съдебен петчленен състав намира същите за неоснователни. Обосновани и съответстващи на материалния закон са изводите на тричленния състав досежно липсата на мотиви в оспорения административен акт. В противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК комисията не е изложила конкретни аргументи относно критериите и данните, въз основа на които са определени временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, с което на практика е осуетила възможността за ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на издаденото решение. По аргумент от чл. 169 от АПК, при оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, не отпада необходимостта от посочването на фактическите основания за постановяването им като едно от изискванията за тяхната законосъобразност. При наличието на детайлно посочената от тричленния състав нормативна регламентация на процедурата и на изискуемите се материалноправни предпоставки за определяне на цените за достъп, посочването на конкретните релевантни параметри е определящо за проверката на съответствието на акта с материалния закон. Едно от основните изисквания при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните, което налага посочване не само на размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, но и уточнение на "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Сам по себе си декларативният мотив, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи" не индивидуализира посочените параметри, поради което обоснован е изводът на тричленния състав, че оспореното решение е немотивирано. Правилно също е прието, че в оспорената част решението противоречи на процесуалния закон, понеже е нарушено изискването за спазване на дадените в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ указания относно образуване на цените и конкретно тези, които определят вида, формата и съдържанието на информацията, която енергийното предприятие задължително представя при подаване на заявлението за утвърждаване на цена. Определянето на временна цена в конкретния спор е довело до определяне на такава по произволен и необоснован начин. Правилно е прието от съда, че оспореното решение е незаконосъобразен административен акт, поради което постановеният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав