Решение № 8169 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2011 г.

Решение № 8169 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Илиев Трайков срещу решение № 1005 от 21.12.2010 г. по адм. дело № 641/2010 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2231 от 02.08.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г.. Иска се отмяната на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - директорът на РДГП - Драгоман, чрез пълномощника си моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: За да отхвърли жалбата против заповедта, съдът е приел за несъмнено доказано, че Александър Илиев Трайков - полицай в ГКПП Калотина не е изпълнил служебните си задължения, като на 25.04.2010 г. не е регистрирал в АИС "Граничен контрол" преминаването при излизане от страната на сръбския гражданин Митко Тодоров и не е поставил печат в паспорта му. За това нарушение, счетено за безспорно установено въз основа на събраните доказателства при извършената проверка, е наложено и дисциплинарното наказание "порицание". В заповедта са посочени правните норми, които вменяват задължението на граничния полицай за въвеждане на данните на преминаващите чужди граждани, както и справката, в която са обективирани констатациите и изводите на дисциплинарнонаказващия орган. Решението е неправилно. Събраните и подробно обсъдени от съда доказателства установяват, че в АИС "Граничен контрол" не е отразено излизането от страната на сръбския гражданин Митко Тодоров и че не е поставен печат в паспорта му. Те обаче не установяват, че този пропуск е допуснат именно от жалбоподателя в качеството му на граничен полицейски служител. В тази връзка съдът действително не е съобразил противоречията в доказателствата относно обстоятелствата, при които е извършено описаното в заповедта нарушение. Така, съгласно сведенията, дадени на 26.06.2010 г. и на 02.07.2010 г. от Ненад Цветков, който е предал документите за проверка, двамата с Митко Тодоров са били в колона и са преминали на ГКПП Калотина през изходно трасе с АРМ № 10. Същевременно, съгласно графика за ротация и приетото от комисията, извършила проверката, определеното на жалбоподателя АРМ за процесната дата е било това с № 6, а на АРМ № 10 на тази дата и по това време е служил полицай Чакъров. Освен това, и двамата - Цветков и Тодоров сочат, че Александър Трайков е стоял пред кабината, а вътре е имало друг служител. Това навежда на извода, че и този служител е имал задължението за извършване на проверката по съответното изходно трасе, но при дисциплинарната проверка дори не е установено кое е то. Видно от приложената схема, двете АРМ (кабини 6 и 10) обслужват различни трасета за "изходящи леки автомобили". Наред с изложеното, съгласно отразеното в приложения на л. 45 от делото протокол за разпознаване от 26.06.2010 г., Митко Тодоров не е могъл да посочи кой от показаните му на снимки 5-ма служители е обработил неговите и на спътника му документи в кабината за гранична проверка. На следващо място, разпознаването от двамата е извършено по снимков материал, който не е приложен по делото, а самите протоколи за разпознаване не съдържат данни за имената на лицата, по снимки на които е извършено разпознаването. В тази връзка основателно е било искането на жалбоподателя, изразено в писменото възражението до административнонаказващия орган за извършване на очна ставка между него и двете лица, което не е било уважено, както и направено от него в първото съдебно заседание на 21.09.2010 г. искане за представяне от ответника като доказателства по делото на албумите със снимки, по които е било извършено разпознаването. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл по същото, въпреки че е определил, че ще направи това в закрито заседание. Предвид изложеното, събраните доказателства не могат да обосноват извод, че задължен да извърши граничната проверка на сръбския гражданин е бил именно жалбоподателят и съответно, че той е извършил вмененото му с оспорената заповед дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР. При това положение неправилно АССО е приел, че доказателствената тежест за опровергаване на констатациите и изводите на органа се носи от служителя Трайков. Съобразно тези мотиви настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е постановено при неточна преценка на релевантните факти и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски, поради което следва да се осъди РДГП да му заплати сумата 415 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение