Решение № 1726 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2014 г.

Решение № 1726 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13162/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Мирослав Тодоров Маринов от гр. Русе, за отмяна по чл. 239. т. 1 от АПК на влязлото в сила Решение № 40 от 13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 269/2012 г. на Административен съд Русе, както и на оставилото го в сила Решение № 13323 от 15.10.2013 г. по адм. дело № 15371/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Като нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаване на делото, не са могли да му бъдат известни, молителят сочи влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2014 г., с което срещу него е прекратено наказателното произодство по ДП № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 4-2846/2011 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК. С молбата за отмяна са прави искане съдебните решения да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане на административния съд. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - Русе, оспорва искането по съображения, изложени в писмено възражение. Искането за отмяна е допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С Решение № 40 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 269/2012 г. на Административен съд гр. Русе, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Мирослав Тодоров Маринов, против Заповед № з-3201/23.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Русе, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1, 2, 3 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) и чл. 228, т. 3, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.), изменена и допълнена със Заповед № з-3271/26.07.2012 г. на Директора на ОДМВР гр. Русе, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" е посочено, че наказанието се налага за това, че възползвайки се от служебното си положение Маринов е поискал и получил от румънския гражданин Главаски сумата 200 леи, с което е осъществил фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата. С решението на Административен съд Русе е прието, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил твърдяното тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.) административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Решението на АС Русе е оставено в сила с Решение № 13323 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 15371/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, като правилно, валидно и допустимо. От представеното с искането като ново писмено доказателство, от съществено значение за делото- постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2014 г. на СГП се установява, че първоначално наказателното производство по досъдебно производство № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 4-2846/2011 г. по описа на СГП е образувано и водено срещу неизвестни длъжностни лица-служители от състава на МВР за престъпление по чл. 302, т. 1, предложение предпоследно и т. 2, във вр. с чл. 301, ал. 1, предложение 1 и 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разследването като обвиняеми по чл. 302 и чл. 387 от НК по делото са привлечени служители от областните дирекции на МВР гр. Плевен, гр. Русе и гр. Варна. С постановление от 3.02.2014 г. наблюдаващия прокурор при СГП е разделил производството по местоизвършване на деянията-съответно гр. Русе, гр. Варна и гр. Плевен. Досъдебно производство № 20-П/2011 г. на СО-СГП е водено срещу служители от състава на МВР Русе, в това число и срещу молителя по настоящото производство Мирослав Тодоров Маринов. С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 27.01.2014 г. наблюдаващия прокурор при СГП е прекратил наказателното производство за извършени престъпления по чл. 387 и по чл. 301, ал. 3, предл. 1 от НК, като е дал указания разследването да продължи по чл. 301, ал. 1, предложение 2-ро, алтернатива 2 от НК. С постановлението за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2014 г., въз основа на събраните доказателства по досъдебното производство-разпитите на лицето Михай Главаски, разпознаването по снимки извършено от него, разпита на горното лице пред съдия от СГС, разпита на свид. Сашо Иванов и Антон Миланов, както и документите касаещи дейността на полицейски служител Мирослав Маринов, в това число наряден дневник, копие от план-разстановка на нарядите, рапорт за извършената дейност на 21.09.2011 г., копие от пътната книжка на полицейския автомобил за същата дата и другите доказателства описани в постановлението, наблюдаващия прокурор при СГП е приел, че с оглед събраните по досъдебното производство доказателства, не може да бъде направен категоричен извод за участието на полицейския служител Марин Маринов в престъпно деяние и не може да се обоснове наказателна отговорност спрямо него, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по сл. д. п № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 4-2846/2011 г. на СГП по отношение на обвиняемия Мирослав Тодоров Маринов от Русе, за извършено от него престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 2-ро, алт. 2 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от обв. Маринов пред Русенския окръжен съд. С Определение № 265/23.07.2014 г. по ч. н. д. № 414/2014 г. съдът е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство като е приел, че липсват достатъчно доказателства по отношение на обв. Маринов за установяване авторството на престъплението, предмет на обвинението. С Определение № 38/21.08.2014 г. по ВЧНД № 210/2014 г. Великотърновския Апелативен съд е възприел изцяло доводите на окръжния съд за липсата на достатъчно доказателства за доказване на престъплението по отношение на обв. Маринов, поради което е потвърдил определението на Русенския окръжен съд по ЧНД № 414/2014 г., с което постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. С оглед изложеното по-горе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за основателно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е, да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна Мирослав Маринов е представил влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на Заповед № з-3201/23.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Русе, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) във връзка с 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, допълнена със Заповед № з-3271/26.07.2012 г. нап директора на ОД на МВР Русе за отстраняване на непълноти в предходната заповед - за да докаже, че не е извършил действията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, за които му е наложено наказанието. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана, с това, че възползвайки се от служебното си положение молителя Маринов е поискал и получил от румънския гражданин Главаски сумата 200 леи, като с постъпката си, същият е изпълнил фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата. От мотивите и диспозитива на представеното постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на молителя, оставено в сила с определение на Русенския окръжен съд, и с това на Великотърновския Апелативен съд се установява, че не може да бъде направен категоричен и обоснован извод относно участието на обв. Мирослав Маринов в извършване на престъпно деяние по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК. От изложеното се налага изводът, че е налице идентичност на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и фактическото основание, поради което е било повдигнато обвинение по наказателноправен ред и за което е постановено прекратителното постановление на СГП по отношение на молителя. В двете съдебни решения, чиято отмяна се иска, съответно в мотивите на оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", са обсъждани действията на Мирослав Маринов, които са квалифицирани като престъпления и за които същият е бил привлечен като обвиняем. Действително поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление, но в конкретния случай изложените в заповедта за уволнение фактически обстоятелства, напълно кореспондират на тези обсъждани в наказателното произовдство, за които е прието че не са налице данни за осъществяването им. С оглед изложеното се налага изводът, че представеното доказателство - постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.06.2014 г., с което е прекратено наказателното произодство по сл. дело. № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 4-2846/2011 г. по описа на СГП спрямо настоящия молител Мирослав Маринов за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било могло да бъде известно на страната, което налага отмяната на влязлото в сила Решение № 40 от 13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 269/2012 г. на Административен съд Русе, както и на Решение № 13323 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 15371/2012 г. на Върховния административен съд, с което първото е оставено в сила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския административен съд. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия