Решение № 11991 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2012 г.

Решение № 11991 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3280/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител, против решение № 5626 от 8.12.2011 г., постановено по адм. д. № 4824/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е обявен за нищожен отказ за вписване на "Сдружение за правна помощ на потребителите", вписано в регистъра за ЮЛНЦ при Окръжен съд - Пловдив, в Списъка на квалифицираните организации в Република България, които могат да предявяват искове за защита на колективни интереси на потребителите, обективиран в негово писмо изх. № 92-00-575/2.05.2011 г. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт с твърденията за липса на индивидуален административен акт, годен за съдебно оспорване. Според касатора обжалваното писмо има уведомителен характер, поради което първоначалната жалба на сдружението е недопустима. Иска отмяна на решението и произнасяне в този смисъл или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът "Сдружение за правна помощ на потребителите", със седалище в гр. Пловдив, представлявано от управителя Димитър Деков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. За да се произнесе по същество, първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо изх. № 92-00-575/2.05.2011 г. на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма е индивидуален административен акт, който е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивирал с разпоредбата на чл. 164 от ЗЗП, визираща изключителната компетентност на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да включва сдружения за защита на колективните интереси на потребителите в Списъка на квалифицираните организации в Република България, които могат да предявяват искове за защита на колективни интереси на потребителите, респ. да постановява отказ за това. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на материалния закон с твърдението, че оспореното писмо има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Съобразно легалната дефиниция на чл. 21 от АПК административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството им на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението се проявява в това, че то едностранно поражда права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на трети лица, независимо и извън от тяхната воля. Характерът на административното волеизявление се извежда от съдържанието на акта, а не от неговата форма. В случая, оспореното писмо е властническо волеизявление на държавен орган, засягащо пряко и непосредствено законни права и интереси неговия адреса - по същество се отказва признаване на заявени законни права. Правилен е изводът на административния съд, че издателят на оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № 92-00-575/2.05.2011 г. не е компетентен да се произнася по така направеното искане за вписване на "Сдружение за правна помощ на потребителите" в Списъка на квалифицираните организации в Република България, които могат да предявяват искове за защита на колективни интереси на потребителите. Едно от правомощията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, визирано в чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП е да изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. За да бъдат признати такива сдружения, те подават заявление до министъра, който е компетентният орган по чл. 170б от ЗЗП. Както правилно е посочено в обжалваното решение, така представената по делото заповед № РД-16-707/2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма не съдържа делегиране на това правомощие на заместник-министър. Нещо повече, по силата на закона този въпрос е от изключителната компетентност на министъра. Предоставената по закон изрична компетентност не може да се преотстъпва, освен в изключителни случаи - при изрично предвиждане на законова правна норма. В специалния закон не се съдържа такова законодателно разпореждане, поради което и заместник-министърът не е в правомощията си да се произнесе по конкретното искане на "Сдружение за правна помощ на потребителите". Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд