Решение № 9036 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 251/2017 г.

Решение № 9036 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 251/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Кмета на О. П., срещу решение № 403/25.11.2016 г. постановено по адм. дело № 417/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с твърдения за неговата неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В съдебното заседание представител на касационния жалбоподател не се явява. Ответната страна - Д. М. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпили са отговор по жалбата и молба от процесуалния й представител, с която се оспорва същата и се излагат доводи за правилност на съдебния акт, с искане да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение V-ти състав на АС- В. Търново, в производство по чл. 215, ал. 1 ЗУТ, по жалба на британската гражданка, сега ответник в касационното производство, е отменил заповед № РД-02-11-1299 от 20.05.2016 г. на кмета на община- П., издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за премахване на изградена септична яма в имота й, в с. Г. Л., общ. П.. Прието е в решението, че заповедта е издадена в законоустановената форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 196, ал. 1 ЗУТ - не е назначена от кмета нарочна комисия, която да състави протокол за състоянието на обекта, да събере данни за вида на строежа и за необходимите ремонтни дейности, както и да изслуша заинтересованите лица, не е назначен и преводач, а по свидетелски показания Б. не владее български език. Посочено е също, че от събраните по делото доказателства не се установява и наличието на сочената от административния орган материалноправна предпоставка за издаването на акта - не е доказано нарушаването на изискванията за водоплътност и изгребност на обекта, обратното - от приложения протокол № 4-МБ-21/11.11.2015 г. на Басейнова дирекция- П. се установява, че при проверката не е идентифицирано местоположението на септичната ява, а в съседния имот не са открити водни овлажнявания или заблатявания, както се твърди в сигнала на М. В.. Изготвените констативни протоколи от 2009 г. до 2016 г. потвърждават, че септичната яма се намира на не по- малко от три метра от границата със съседния имот, а комисия на място не е извършвала констатации, позовала се е на КП от 2008 г., който не се съдържа в преписката. В заключение съдът е приел, че обектът е търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, отменил е заповедта и е присъдил разноски в полза на ответната страна. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. При безспорно установените факти и анализ на относимата правна уредба, в резултат на цялостна и задълбочена служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, по несъмнен начин са констатирани нарушения от административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби при издаване на процесната заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на септична яма. Неоснователно е оплакването в жалбата, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът обосновано е посочил, че нормата на чл. 196, ал. 1 ЗУТ за изслушване на засегнатото лице е императивна и представлява самостоятелно основание да отмяна на издадения акт. Фактът, че Д. Б., закупила имота през 2014 г., е поискала с писмо допълнителни разяснения, не покрива състава на нормата, нито пък адресат на писмата - български гражданин, отговаря на изискването за преводач, във връзка с това изискване. В жалбата не се и оспорва, че нарочна комисия не е определена от кмета на общината, а дали ако бе назначена такава, констатациите биха били същите, е несериозно да се твърди. Не са същите и лицата, посочени в трите констативни протокола, единият от които е от 2009 г., вторият - от 11.11.2015 г. е извършен в имота и в присъствието на М. В. (в който се сочат данни за стара външна тоалетна, преустроена като септична яма.., а в същото време - и, че не се идентифицира местонахождението на септична яма), а третият оглед е извършен от служители на община П., в присъствието на кмета на селото е направил констатацията, че с "допълнителен ремонт" биха били изпълнени техническите и санитарно-хигиенните изисквания на чл. 47, ал. 2 ЗУТ. От доказателствата по делото не може да се установи за какви "многобройни указания" от страна на кмета на общината става дума, а ако има многобройност, то това се отнася да жалбите и сигналите на собственика на съседния имот, спрямо границата на който е установено, че ямата отстои на изискуемите три метра. Нарушенията на процедурата от страна на административния орган са съществени и засягат правото на защита на адресата на заповедта. Обосновани са изводите в решението и по отношение на липсата на фактически установявания, които да обосноват прилагането на крайната мярка - премахването на обекта. Действително единствените конкретни данни по отношение на състоянието на същия, са посочени в констативния протокол № 15, който е от 28.09.2009 г., а предписанията са насочени към старите собственици, ненамерени на адреса. Технически данни за материалите, от които е изградена ямата, начина на извършването на строежа, по какъв начин са нарушени законовите изисквания и как биха се отстранили те, по делото не са налице. При липса на данни за обективното състояние на строежа, съдът правилно е преценил, че не може да се определи попада ли той в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и в коя от хипотезите й. С оглед тези съображения, като незасегнат от пороци, съдебният акт следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,