Решение № 9493 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2011 г.

Решение № 9493 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сияна Славейкова Кръстева против решение № 3089/22.06.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 6155/2010 г. По изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът - областният управител на област София не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Кръстева против заповед № ДС-пр. 05/23.07.2010 г., с която областният управител на област София е наложил на служителката дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение, считано от 26.07.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, регламентирани в чл. 97 от ЗДСл, дисциплинарното производство е проведено при точно съблюдаване на законоустановената процедура и правилно е приложен материалния закон. Кръстева обжалва решението като излага съображения за противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните й оплаквания са, че от доказателствата по делото не се установява да е извършила посоченото дисциплинарно нарушение. Претендира, че е за периода от 28.06.2010 г. до 16.07.2010 г. е била в законоустановен платен годишен отпуск, разрешен й със заповед на областния управител, която не е била отменена по надлежния ред, следователно й е наложено дисциплинарно наказание без да има основание за това. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Не се спори по делото, че Кръстева е заемала длъжността началник на сектор "Прилагане на реституционните закони и обезщетителни процедури" към дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в област София с ранг II младши. С процесната заповед областният управител на област София й е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че в периода от 25.03.2010 г. до 19.07.2010 г. е извършила дисциплинарни нарушения, описани в три точки: т. 1. Неизпълнение на служебните задължения; т. 2. Неспазване на кръга на служебните правомощия и т. 3. Неспазване на Правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Конкретните деяния, квалифицирани като гореописаните нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) са неизпълнение на задълженията по възложени преписки, описани в протоколите на дисциплинарния съвет от 20.07.2010 г. и 21.07.2010 г. и неявяването на служителката на работа за периода от 28.06.2010 г. до 16.07.2010 г., без основателна причина. Съдът е приел за недоказани нарушенията във връзка с движението на конкретно описаните преписки, т. к. те са били възложени и на други служители, не са й били вменени конкретни задължения във връзка с тях, не е определен срок за изпълнението им и не е била уведомена за спешния им характер. По отношение на нарушението неявяване на работа за процесния период без основателна причина АССГ е приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че е извършено и е достатъчно основание за налагане най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон. Касационната инстанция намира решението за правилно. Безспорно е по делото, че служителката не се е явила на работа през периода 28.06.2010 г. - 16.07.2010 г. Спори се дали е била в разрешен по надлежния ред платен годишен отпуск или не. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възраженията й, че за процесния период е била в разрешен от областния управител платен годишен отпуск и обосновано е приел, че служителката е отсъствала от работа без уважителни причини. Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл платен годишен отпуск се ползва с писменото разрешение на органа по назначаването - в случая областния управител на област София. По делото са представени доказателства, че такова разрешение действително е получено от Кръстева - със заповед № ДСА-107/4.06.2010 г. областният управител на област София на осн. чл. 56 от ЗДСл (лист 67 от делото) е разрешил ползването на платен годишен отпуск, считано от 28.06.2010 г. до 16.07.2010 г. Тази заповед е отменена на осн. чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията със заповед № ДСА-123/23.06.2010 г. (лист 68 от делото), т. е. преди да започне ползването на отпуска. Последната е съобщена на служителката по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК - на 24.06.2010 г. служител в отдел "Човешки ресурси" на областната администрация е информирал Кръстева по телефона, че отпускът й е отменен със заповед на областния управител, за което е съставен протокол рег. № към 80010206/4 от 24.06.2010 г. (лист 81 от делото). На същата дата в деловодството на областната администрация е входиран болничен лист № 0474930/24.06.2010 г., от който е видно, че служителката е била в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 24.06.2010 - 26.06.2010 г. Служителката е следвало да се яви на работа на 28.06.2010 г., който е първият присъствен ден след изтичане на срока на отпуска поради временна нетрудоспособност, което не е сторила. Следователно правилни и обосновани са изводите на АССГ, че от 28.06.2010 г. до 16.07.2010 г. служителката не се е явила на работа без основателна причина, което представлява виновно неизпълнение на служебните задължения за продължителен период от време и основание за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно оспорената пред АССГ заповед е издадена при наличие на материално-правното основание за това и като е отхвърлил жалбата на Кръстева съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба са неоснователни и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение: