Решение № 170 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 433/2014 г.

Решение № 170 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 433/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград и изменение на постановената по него присъда от 23.10.2013 г. в частта, в която по отношение на Н. И. В. е определен "строг" режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, вместо "открит тип" и съответния на него режим. В искането се изтъкват доводи, че присъдата в частта, в която е определен "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип е постановена при нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането и моли за неговото уважаване. Служебно назначеният защитник на осъдения - адв. Й., заявява, че искането е основателно и моли да бъде уважено. Осъденият Н. И. В. подкрепя заявеното от защитника. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Постановената първоинстанционна присъда не е била проверявана по въззивен и по касационен ред и е влязла в сила. Искането е в полза на осъдения, така че не е обвързано със спазването на срок за подаването му. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 4252 от 23.10.2013 г., постановена по нохд № 311/2013 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, подсъдимият Н. И. В. е признат за виновен в това, че за времето от 15.22 часа на 18.09.2012 г. до 04.28 часа на 19.09.2012 г. при условията на продължавано престъпление в [населено място], на АТМ №, собственост на банка [фирма], АТМ №, собственост на Пощенска банка, АТМ № BGEN0067, собственост на "банка" е използвал платежен инструмент - дебитна карта - на Л. Б. К., издаден от банка [фирма] клон [населено място] и данни от платежен инструмент - ПИН-кода за дебитната карта, без съгласието на титуляра К. и е извършил транзакции /тегления/ на сума в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на една година и четири месеца "лишаване от свобода" и глоба в размер на 460 лв. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 23-25 НК на подсъдимия В. е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените такива по нохд № 311/13 г. по описа на ОС - Благоевград, по нохд № 168/2012 г. по описа на РС - Сандански и по нохд № 856/2012 г. по описа на РС - Петрич, а именно "лишаване от свобода" за срок от една година и единадесет месеца, като е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на определеното общо наказание в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло към определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 460 лв. Извършено е приспадане по реда на чл. 25, ал. 2 НК и на чл. 59, ал. 1 НК. Доводът за допуснато нарушение на закона, релевиран в искането за възобновяване, има основание. С присъдата, постановена от ОС - Благоевград правилно са кумулирани наказанията, наложени на осъдения по настоящето дело и по други две дела. Определен е тип затворническо общежитие и режим на изтърпяване на определеното на осъдения Н. В. общо наказание "лишаване от свобода", който обаче не съответства на законовия регламент по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Размерът на определеното на осъдения по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК общо наказание е една година и единадесет месеца "лишаване от свобода". Освен това, доколкото е определено едно общо наказание измежду наложените наказания на В. с различни присъди, то е налице само едно осъждане, макар и за три престъпления, осъществени в реална съвкупност. Поради това, решаващият съд е следвало да извърши преценката, че след като със съдебния акт се определя едно общо наказание, се касае до едно осъждане и следователно, осъденият Н. В. се явява "лице, осъдено за първи път на наказание "лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Данните за съдимост на В. не сочат на други осъждания, извън тези, включени в съвкупността, за които е определено общо наказание. Този статут на лицето - осъден за първи път на наказание "лишаване от свобода", както и размера на наложеното му общо най-тежко наказание, който размер е под пет години "лишаване от свобода", предопределят типа затворническо общежитие, в което следва да се изтърпи наказанието - затворническо общежитие от открит тип. Видът на режима, който трябва да се наложи при определяне на наказание лишаване от свобода, е във функционална зависимост от типа на пенитенциарното заведение, в което ще се търпи третираното наказание, поради което и съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС режимът на изтърпяване следва да е общ. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената присъда само в частта й, в която е определен типа затворническо общежитие и режима за изтърпяване на определеното общо наказание "лишаване от свобода" от осъдения Н. В. Тъй като правилното приложение на закона е в полза на осъдения, допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение