Решение № 5338 от 18.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Рест" ЕООД, подадена чрез адв. Иванчева срещу решение 97/01.11.2022г., постановено по адм. дело 108/2022г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-0700/25.03.2022 г., издаден от В. Върбанов - началник сектор Проверки" към ЦУ на НАП, потвърден с Решение 61/09.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с който са установени следните публични вземания: 21 744,18 лв., представляваща неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми (за фаза 1 главница - 12 453,04 лв. и за фаза 2 главница - 9 312,95 лв.); 1 252,32 лв., представляваща законна лихва за фаза 1 от 29.03.2021 г. до 25.03.2022 г.; 882,21 лв., представляваща законна лихва за фаза 2 от 19.04.2021 г. до 25.03.2022 г., общо задължение от 23 878,71 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Началник сектор "Проверки" при ТД на НАП - Велико Търново, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалван е Акт за установяване на публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-0700/25.03.2022 г., издаден от В. Върбанов - началник сектор Проверки" към ЦУ на НАП, потвърден с Решение 61/09.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с който са установени следните публични вземания: 21 744,18 лв., представляваща неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми (за фаза 1 главница - 12 453,04 лв. и за фаза 2 главница - 9 312,95 лв.); 1 252,32 лв., представляваща законна лихва за фаза 1 от 29.03.2021 г. до 25.03.2022 г.; 882,21 лв., представляваща законна лихва за фаза 2 от 19.04.2021 г. до 25.03.2022 г., общо задължение от 23 878,71 лв. /двадесет и три хиляди осемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/. Изведено е заключение за неправомерно и недължимо получени безвъзмездни финансови помощи (БФП) поради недопустимостта на разходите за наем и префактурирана ел. енергия, като неправомерно и съответно недължимо получената сума следвало да се възстанови, поради недопустимостта на разходите за наем и префактурирана ел. енергия от Д. Станев ЕООД. Неоснователни са изводите на органите по приходите, като същите неправилно са споделени изцяло от първоинстанционния съд. В конкретната хипотеза по процесното производство не е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 4 Конфликт на интереси и свързаност от Общите условия към Финансиране по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. административни договори за предоставяне на безвъзмездна Финансова помощ. Съгласно чл. 4 от Общите условия, бенефициентът при изпълнение на административният договор за предоставяне на безвъзмездна помощ няма право да сключва договори с лица, свързани по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и/или представляващи обект на конфликт на интереси. При изпълнение на административния договор, липсват данни, които да сочат, че Рест ЕООД е сключвало договори със свързани лица. Облигационните отношения между Рест ЕООД и Д. Станев ЕООД са възникнали в по-ранен етап на 27.12.2019 г. със сключване на договора за наем на недвижим имот - ресторант Рест . Липсата на конфликт на интереси по смисъла на чл. 4 от Общите условия се доказва от обстоятелството, че липсват сключени договори със свързани лица в периода на допустимост на извършените разходи (13.03.2020 г. - 19.07.2021 г.), посочен на стр. 17 от Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 " (Условията за кандидатстване). Решението на Административен съд - Габрово е в противоречие и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е стигнало до еднозначният извод, че не са налице сключени договори с нови изпълнители, отговарящи на условията на чл. 4 Конфликт на интереси от Общите условия към финансираните по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособносг 2014-2020 след датата 13.03.2020 г. до 19.07.2021 г., които да намират отражение в счетоводството на жалбоподателя. Видно от заключението на експертизата, съобразено с изследваните документи в счетоводството на Рест ЕООД, първоначалният период, през който е започнало отразяването на сключения договор от 27.12.2019 г. между Рест ЕООД и Д. Станев ЕООД е 01.01.2020 г. - 31..01.2020 г. Следователно, първоначалният период на отчитане на разходите за наем от страна на жалбоподателя е много преди периода на допустимост на извършените разходи-13.03.2020 г. - 19.07.2021 г. Вещото лице е установило, че е издадена фактура за м. 01.2020 г., като същата е заплатена от страна на Рест ЕООД по банков път. Неправилно в обжалваното решение, административният съд е стигнал до извода, че са налице други сключени договори по смисъла на чл. 8 от ЗЗД предвид обстоятелството, че Рест ЕООД е плащало по фактури, издаден от Д. Станев ЕООД, като плащанията са отнесени по конкретната фактура чрез споразумителни протоколи от 10.11.2020 г., от 31.10.2020 г., от 30.11.2020 г., от 31.12.2020 г., от 22.02.2021 г., от 02.06.2021 г., от 11.06.2021 г. и от 28.06.2021 г. Плащанията произтичат именно от Договор за наем от 27.12.2019 г. между Рест ЕООД и Д. Станев ЕООД. Те не са израз на нови съглашения между двете лица и не могат да се приемат за нови сключени договори, както неправилно ги възприема административния съд. Видно от договора за наем от 27.12.2019 г., същият е сключен за срок от 5 години, считано от 01.01.2020 г. Следователно, към момента на извършените плащания договорът е в сила, а облигационните правоотношения между двете лица датира от 01.01.2020 г. Неправилно съдът прави извод, че тъй като са налице допълнителни сключени споразумителни протоколи, то същите представляват нови договори по чл. 8 от ЗЗД, тъй като тези споразумения са с цел отнасяне на плащания по вече сключен договор. Не е налице конфликт на интереси, тъй като Рест ЕООД е изпълнило задълженията си по сключеният административен договор за предоставяне на БФП и не е сключвало договори със свързани лица, отговарящи на критериите, посочени в чл. 4 от Общите условия. Разходът за наем е необходим и пряко свързан с дейността на дружеството, тъй като то извършва ресторантьорска дейност. В случая не е налице договореност в нарушение на чл. 4 от Общите условия и това е безспорно доказано по делото. Като не е съобразил това обстоятелство при постановяване на своето решение, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а процесния АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен.С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски за двете инстанции на касационния жалбоподател е основателно. В полза на касатора следва да се присъди сумата от 5 817, 93 лв. разноски за касационното производство (в това число уговорено и платено адвокатско възнаграждение и държавна такса). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,