Решение № 12234 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2017 г.

Решение № 12234 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Атанасов, чрез процесуалния му представител адв. М. Захариева против решение № 129 от 30.03.2017 г., постановено по адм. дело № 34/2017 г., по описа на Административен съд - Смолян. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 4074 з-107 от 26.01.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) – Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян не взема становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалба на Н. Атанасов срещу заповед № 4074 з-107 от 26.01.2017 г. на Директора на РД "ГП" – Смолян, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от същия закон и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. С нея на жалбоподателя, заемащ длъжността старши инспектор "ВПД началник мобилна гранична полицейска група от гранично полицейско управление - Ивайловград при РДГП - Смолян е наложено за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР правомощия, при спазване на писмената форма за издаването й, с оглед нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в нея изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Отразени са данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и срока за последното. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Атанасов срещу обжалваната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок за срок от шест месеца до една година при неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Доказателства потвърждават фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед, мотивирали налагането на дисциплинарното наказание "порицание". Правилно първоинстанционният съд е установил, че в качеството си на началник на МГПГ Мобилна гранична полицейска група и старши на ГПН "Група за съпровождане" жалбоподателят Н. Атанасов не е изпълнил конкретни задължения, определени в длъжностната характеристика и в Инструкция № 8121з-986 от 12.12.2014 г. за организацията и реда за съпровождане на лица, спрямо които е наложена мярка за административна принуда и че в резултат на това, при посочените в заповедта време, място и обстоятелства се е стигнало до бягство на едно от съпровожданите лица. Основателно в тази връзка е съобразено, че при определен състав на мобилната група от 4 човека, в период от около 50 мин., в който е станало бягството, той е допуснал двете съпровождани лица да бъдат охранявани само от двама служители. А данните за санитарното помещение, включително относно разположението на прозореца и възможността за бягство през него, съдържащи се в справката относно извършената по случая проверка и в докладната записка на самия Н. Атанасов от 14.12.2016 г. до директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, сочат, че създадената организация по охрана не е била достатъчна, за да се избегне настъпилият резултат. Следва да се отбележи, както е посочил и представителят на Върховна административна прокуратура, че жалбоподателят няма отношение към решението за определяне на състава на екипа за съпровождане и съответно, към включването в екипа на служители с по-малко от 2 г. професионален стаж по направлението, което е взето в нарушение на изискването по т. I от Заповед № УРИ: 4074 з-1580 от 29.12.2015 г., поради което неправилно в заповедта е посочено, че е нарушал това изискване. Независимо от това, предвид изложеното по-горе и с оглед мотивите на съдебното решение, в които са обсъдени и възраженията и доводите на жалбоподателя, които се правят отново в касационната жалба, обосновано и правилно административният съд е приел, че заповедта, предмет на съдебен контрол, е законосъобразна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав,