Решение № 14465 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2016 г.

Решение № 14465 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. И. Б. е подал касационна жалба срещу решение № 4999/13.07.2016 г. по адм. дело № 967/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението от 4.07.2013 г. по НАХД № 23575/2012 г. описа на Софийския районен съд до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Столична дирекция на вътрешните работи е оспорила касационната жалба и е поискала да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 17571/15.03.2011 г., издадено от началник група "Административно-наказателна дейност", отдел "Охранителна и пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, на А. И. Б. били наложени следните наказания: по точка 1 - глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП и по точка 2 - глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДП. С протоколно решение от 4.07.2013 г. по НАХД № 23575/2012 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 19.07.2013 г., наказателното постановление било отменено. В производството по обжалване на наказателното постановление А. Б. е бил представляван от адвокат А. Т., за което заплатил брой сумата 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 9.11.2012 г. От правна страна административният съд приел, че не са установени всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според съда, макар да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, не била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната имуществена вреда в размер на 400 лева и отмененото наказателно постановление, тъй като нито в договора за правна защита и съдействие, нито в пълномощното, с което А. Б. упълномощава адвокат А. Т., не е посочен номера на делото, по което е осъществено представителството. Тъй като не можело да се направи извод, че договорът за правна защита и съдействие, по който А. Б. платил възнаграждение, е сключен именно във връзка с обжалването на наказателно постановление, съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 400 лева. То не съответства на приетото по-късно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Според тълкувателното решение, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая ищецът е направил разход, като е заплатил адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление. Този разход е бил необходим за осъществяване на квалифицирана адвокатска защита по делото и не би бил направен, ако наказателното постановление срещу ищеца не беше издадено. Не могат да се споделят разсъжденията на административния съд, че поради липсата на отбелязване на номера на делото в сключения между А. Б. и адвокат А. Т. договор, не е ясно по кое производство е осъществена защитата. Договорът за правна защита и съдействие е приложен в оригинал на страница 4 от наказателно-административен характер дело № 23575/2012 г. на Софийския районен съд. От данните по административно-наказателното дело се установява, че адвокат Тодорова е подала жалбата срещу наказателно постановление № 17571/15.03.2011 г. и е представлявала А. Б. в проведените четири съдебни заседания по делото, което означава, че разходът от 400 лева за заплащане на възнаграждение на адвоката е направен именно във връзка с обжалването на постановлението. Разходът представлява имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения административен акт, поради което подлежи на обезщетяване. Като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което Столичната дирекция на вътрешните работи бъде осъдена да заплати на А. И. Б. обезщетение в размер на 400 лева. Решението е правилно по резултат в частта за отхвърляне на искането за присъждане на законната лихва върху сумата 400 лева, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление. При положение, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и представлява съдебни разноски, върху съответната сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден. Затова в тази част решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски общо в размер на 815 лева за двете инстанции съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд