Решение № 5274 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2017 г.

Решение № 5274 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета по териториално развитие на община П., чрез юрк. Златева като процесуален представител, срещу решение № 498 от 01.11.2017 г., постановено по адм. дело № 421/2017 г. по описа на Административен съд - П. в частта, с която е отменена негова заповед № РД-12-120/27.04.2017 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за премахване на установения незаконен строеж. Ответникът - А. Г. А., чрез пълномощника си адв. Диков, в писмен отговор и бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответниците - В. А. К. и К. М. К. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в отменителната му част Административен съд - П. е отменил по жалба на А. Г. А. заповед РД-12-120/27.04.2017 г. на зам. кмета по териториално развитие при община П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено да премахне незаконен строеж: "Тавански помещения и покрив" в УПИ VIII-3294, 3295 по плана на гр. П., като приведе таванските помещения във вида, в който са били преди извършеното незаконно строителство и възстанови предназначението им от "жилище" в "таван". В останалата част, с която жалбата на В. К. е оставена без разглеждане, производството е прекратено в тази част и са заличени като заинтересовани страни Ю. П., Й. П., Г. А. и И. П., решението като необжалвано е влязло в сила. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия, в установената форма и при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, но при неизясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за спора, довело до неправилно приложение на материалния закон. Този извод е основан на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Според съда административният орган не е отчел обстоятелството, че строежът е изпълнен на два етапа. Първият е реализиран през 1990 г. въз основа на одобрен проект за реконструкция и издадено разрешение за строеж, но е разпоредено цялостно премахване на обекта като изпълнен през 2006 г. без да е направено разграничение за коя част от установения строеж към момента на неговото изграждане са издадени строителни книжа. Посочил е, че е неясен изводът на органа за наличие на незаконен строеж за коя част от извършеното преустройство се отнася. Решението е правилно. От доказателствата по делото и неоспореното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че строежът представлява "преустройство на тавански помещения в жилище и реконструкция на покрив" на триетажна жилищна сграда. Жилището се състои от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, коридор и баня с тоалетна, изградено с ограждащи тухлени стени и двускатен покрив с дървена конструкция и покритие от цигли. Образувано е от съществувалите преди това тавански помещения и преустроен таван, собственост на оспорващия в първоинстанционното производство А. А. При тези данни правилно съдът е приел, че строежът е изпълнен на два етапа. Това се установява от одобрен на 14.08.1990 г. проект, съгласно който таванските помещения, разположени в най-северната част на жилищната сграда в парцел VIII се преустройват в ателие - в североизточна посока и спалня - в югозападна посока, като между тях се предвижда изграждане на вътрешна вита стълба за топла връзка с жилището на етаж трети, собственост на А. и съпругата му. Издадено е разрешение за строеж № 226/14.08.1990 г. за реконструкция на таван. Строителството е изпълнено. Вторият етап е реализиран през 2006 г., като в обхвата на строежа попадат и тавански помещения, собственост на трети лица. За него няма одобрен архитектурен проект и не е издадено разрешение за строеж. Налице е влязъл в сила отказ на главния архитект на община П. да одобри КПИИ, включващ изменение на ПЗ и РУП, както и технически инвестиционен проект за надстрояване на сградите в VIII-3294, 3295 и съседния УПИ IX. Видно от съставения констативен акт длъжностните лица при община П. са констатирали строеж "преустройство на подпокривното пространство на жилищен блок в VIII-3294, 3295, като от пет тавански помещения е образувано двустайно жилище с описаните по-горе помещения. Посочено е, че са присъединени общи части на сградата и са изградени два броя тераси. Прието е, че е променена конфигурацията на покрива и е завишена височината на калканната стена. Строежът е определен като незаконен, изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативния акт и на основание разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, предвиждаща премахване на строеж от четвърта до шеста категория, който е незаконен като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. При тези данни съдът правилно е приел, че административният орган е издал акта си без да установи всички факти и обстоятелства от съществено значение за случая, с което е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК. Безспорно в хода на съдебното производство е установено наличие на строителни книжа за част от строежа, издадени и одобрени от главния архитект на община П. Обхватът на разрешеното преустройство на таванските помещения в северната част на жилищната сграда не е изследван от административния орган, който без да извърши необходимата проверка на съхраняваните при него строителни книжа, е издал оспорената заповед за премахване на преустройството на пет тавански помещения и покрив като изпълнено без строително разрешение. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доводите на касационния жалбоподател, че извършеното през 2006 г. строителство обхваща и първия етап на разрешеното през 1990 г. преустройство, основани на съпоставката между одобрените проекти и констативния акт, се излагат едва в хода на съдебното производство. Тези обстоятелства не са изследвани преди издаване на оспорената заповед. Фактически реализираното строителство не е съобразено с параметрите, заложени в тях. Данните по делото за евентуално отклонение на част от строежа от одобрените проекти биха обосновали други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличие на някоя от тях не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган е определил строежа като незаконен поради липса на разрешение за строеж, без да съобрази обстоятелството, че за част от него има строителни книжа. Констатациите, направени в заключението на вещото лице и мотивите на съда не могат да заместят фактическите установявания и приетото в заповедта правно основание. Разпореждането помещенията да се приведат във вида, в който са били преди извършеното незаконно строителство, т. е. в тавански такива, без да се направи разграничение на обема и обхвата на извършеното преустройство през двата му етапа създава неяснота коя част от строежа е незаконен като изпълнен без строително разрешение. Ето защо, като е отменил заповедта поради нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от страна на ответника А. Г. А. за присъждане на разноски, община П. следва да му заплати сума в размер на 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.12.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,