Решение № 5361 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2015 г.

Решение № 5361 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на заместник - началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 278 от 16.01.2015 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 550/2014 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Б. К. Т. от град София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 1911 от 17.12.2013 г. на заместник - началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗВМР (отм.) на Б. Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да отмени заповедта, съдът е прел, че е актът не съдържа описание на нарушението - не е конкретизирано времето и мястото на извършване на твърдяното нарушение, в какво точно се изразява извършването на нарушение на служебните задължения, както и в акта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител, като такава информация не се съдържа и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Съдът е направил извода, че в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не са приети писмените обяснения на наказаната служителка преди да й бъде наложено оспореното наказание, както и е налице нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Прието е, че след като жалбоподателката е извършила две дисциплинарни нарушения, то е следвало за всяко нарушение да се определи съответното дисциплинарно наказание, съгласно чл. 19, т. 2 от Инструкция № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина наказващият орган може да наложи едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал всички относими към него доказателства. Безспорно е по делото, че към момента на издавен на оспорената заповед Биляна Красимирова Тонева е държавен служител категория "В" старши инспектор и заема длъжността началник на група "Автоматизирани системи за контрол на пътното движение" при отдел "Пътна полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед заместник - началник на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи е наложил на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗВМР (отм.) на Б. Т. дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца за това, че за периода от 2011 г. до 2013 г. включително, като началник на група "АСКПД" при ОПП - СДВР е проявила небрежност в служебната дейност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия в степен достатъчна, за да бъдат спазени законоустановените срокове по отработване на входяща поща, като е установено, че 19 /деветнадесет/ броя преписки са неприключени в деловодната система на отдела, като към материалите по преписките няма приложени документи, от които да е видно каква дейност е извършена, каква кореспонденция е водена и какви действия са предприети по тях, както и за това, че като началник на група "АСКПД" при ОПП - СДВР е проявила небрежност в служебната дейност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия в степен достатъчна, за да бъдат спазени законоустановените срокове по отработване на входяща поща, свързана с преписки по видеоматериали, заснети от ОДМВР, касаещи административни нарушения по ЗДвП. Същата служителка не е предприела необходимите действия за създаване на организация, за да бъдат спазени законоустановените срокове за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо виновните водачи на МПС по 84 броя преписки с приложен снимков материал. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Императивното изискване, регламентирано в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) задължава дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От тълкуването на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде направен извод, че обясненията на служителя следва да отговорят на следните характеристики: да са дадени след като той се е запознал с резултатите от проверката, от съдържанието на същите да е видно, че се дават във връзка с резултатите от проверката, както и че те са дадени преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че тези императивни изисквания са спазени. По делото са депозирани писмени сведения на Т. с рег. № я74995/21.11.2013 г. и писмено сведение с рег. № я74997/21.11.2013 г. Тези обяснения от сведенията от 21.11.2013 г. са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР (отм.) основанието за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е нарушение на служебната дисциплина, а видовете дисциплинарни нарушения са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Според разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Цитираният текст изрично предвижда в заповедта да бъдат посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и разпоредбите, които са нарушени. В случая това не е направено. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че за периода от 2011 г. до 2013 г. включително, Биляна Тонева, в качеството си на началник на група "АСКПД" при ОПП - СДВР е проявила небрежност в служебната дейност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия в степен достатъчна, за да бъдат спазени законоустановените срокове по отработване на входяща поща, като е установено, че 19 /деветнадесет/ броя преписки са неприключени в деловодната система на отдела, като към материалите по преписките няма приложени документи, от които да е видно каква дейност е извършена, каква кореспонденция е водена и какви действия са предприети по тях, като и за това, че като началник на група "АСКПД" при ОПП - СДВР е проявила небрежност в служебната дейност, изразяваща се в непредприемане на необходимите действия в степен достатъчна, за да бъдат спазени законоустановените срокове по отработване на входяща поща, свързана с преписки по видеоматериали, заснети от ОДМВР, касаещи административни нарушения по ЗДвП, като същата не е предприела необходимите действия за създаване на организация, за да бъдат спазени законоустановените срокове за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо виновните водачи на МПС по 84 броя преписки с приложен снимков материал. На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено време, място и обстоятелства на извършване на дисциплинарното нарушение, както и конкретни разпоредби, заповеди и правила, регламентиращи служебната дейност, на които извършеното или неизвършеното от служителката противоречи, поради което изводът на първоинстанционния съд е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая е нарушен чл. 19, т. 2 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, съгласно който "при извършване на две или повече едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимален срок, когато за санкциониране на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания", което изискване не е спазено. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на Тонева оспорената заповед, макар и с други мотиви, АССГ е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани за настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение