Решение № 11879 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2010 г.

Решение № 11879 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Димитър Веселинов Тракийски, чрез пълномощника му, адв. Панайот Петров, срещу решение № 2075 от 3.12.2009 г. по адм. д. № 1657/2009 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № РП-97/07.04.2006 г. на кмета на Район "Приморски" Община Варна за одобряване попълването кадастралната основа с имот пл. № 1139, 1140, 1141, 1142 по плана на кв. Виница, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя, съдът правилно е приел, че за спорните имоти действат едновременно два плана - картата на възстановената собственост /КВС/ за имота на жалбоподателката и кадастрален и регулационен план от 1985 г. за имота на насрещната страна, но е направил неправилен извод, че общината е следвало да издири собствениците на засегнатите имоти по двата плана. Налице е застъпване между имоти по двата плана, тъй като имотът на Димитър Тракийски не фигурира в КВС, а имотът на Калинка Петрова понастоящем не е отразен в КП от 1985 г. Съдът е направил извод за нерешимост на този проблем по административен път, но е постановил неправилно решение. Ответниците Калинка Петрова и Христо Петров са представили писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената заповед, с която на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР е одобрено попълването на имоти в кадастралния план, съдът е приел, че органът не е определил кръга на заинтересованите лица, които е следвало да вземат участие в производството, съгласно специалната разпоредба на § 5, ал. 10 от Наредба № 3 от 2005 г. и не е съобразил действащата към момента КВС и наличието на контактна зона между двата плана. Решението е недопустимо, постановено по жалба, която не съдържа предвидения от закона правен интерес. Неправилни са изводите на съда, че в административното производство по попълване на кадастралния план е следвало да вземат участие като заинтересовани лица жалбоподателката и съсобствениците й, като собственици на имот № 018143 по КВС. Разпоредбата на § 5, ал. 10 от Наредба № 3 от 2005 г. посочва като заинтересовани лица собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралния план, но има предвид собствениците на имоти по същия кадастрален план, а не друго лице, което претендира права върху имотите, предмет на кадастралния план, на друго основание. Както е установил съдът, имотът на жалбоподателката не фигурира понастоящем в действащия кадастрален план от 1985 г. и регулационния план от 1988 г., а в предходен кадастрален план от 1956 г. и в КВС. Преди изключване от регулация на имота на жалбоподателката, съседен на имот № 180 /от който са образувани четири имота при попълването на кадастралния план с оспорената заповед от 2006 г./ е имот № 182 и няма данни да е бил записан на жалбоподателката. Съдът е приел, че на скицата към обжалваната заповед е отразено, че имот № 182 не е пряка граница на имот № 1141 и между тях има път, но в извадката от оригиналния кадастрален план този път е зачертан и по КВС не е отразен път между двата имота, поради което е направил извод, че имот № 182 се явява пряка граница на имот № 1141. Съдът е възприел заключението на тройната експертиза, като компетентно изготвено, но не е възприел изводите на експертизата, че по обжалваната заповед имот № 182 не е граница на имот № 1141, на място между тях съществува път, по КП от 1985 г. също има път между двата имота, като имот № 182 не се застъпва с имот № 1141 по обжалваната заповед, собственост на Тракийски. Път има предвиден по регулация, която не е приложена. По заварен обходен полигон този квартал, теренът в който попада имотът на жалбоподателката е бил изключен от регулация и предаден за разработка с КВС във възстановими граници от 1956 г. Жалбоподателката е собственик на парцел № 134 от масив 19 по КП "Съществуващи стари реални граници", имот по картата на възстановената собственост, идентичен с имот № 018143 по КВС, а не на имот по кадастралния и регулационния план. Имот № 182 съседен по кадастралния план от 1985 г. на попълвания, последствие е изключен от регулация, поради което не фигурира в действащия кадастрален план, а в картата на възстановената собственост, обявена в ДВ, бр. 84/2000 г. Както е посочено в заключението на вещото лице, към момента на издаване на обжалваната заповед за имота на жалбоподателката е действаща картата на възстановената собственост на землище Виница и имотът е отразен като имот № 134 от масив 19. Между имот пл. № 1141 и имот № 182 съществува път на място. Правилно е прието от съда, че спорът е относно собствеността на частта от имоти № 1141 и 1142 попълнени в кадастралния план, в която попада част от имота на жалбоподателката по КВС, но е направен неправилен извод за допустимостта и основателността на жалбата, подадена от собственик на имот по КВС. В производството по обжалване на заповедта за попълване на кадастралния план, съдът не може да разглежда други налични планове за тази територия, а да изследва само изискванията за допускане попълването на кадастралния план. Не е налице посоченото от съда нарушение в административното производство при издаване на заповедта за попълване на кадастралния план- несъобразяване с действащата карта на възстановената собственост. Постановеното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и недопустимо, тъй като жалбоподателката не е собственик на имот по кадастралния план, засегнат от нанасянето на имотите по оспорената заповед. Имотът на жалбоподателката е извън регулационния и кадастрален план, в площ, която е извън регулацията, като между имотите е предвиден път. Обстоятелството, че част от имот по КВС, намиращ се през път, попада в имота, който е попълнен с оспорената заповед, не е основание да се допуска обжалване на заповедта за попълване на кадастралния план, от собственик на имот по КВС, който не е собственик на съседен имот по кадастрален план. Данните по делото са, че между страните има висящ спор за собственост, по повод на който на жалбоподателката пред съда е станало известно за извършеното попълване на кадастралния план. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК