Решение № 15933 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2019 г.

Решение № 15933 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Враца и по подадени касационни жалби от Агенция "Държавна финансова инспекция" (АДФИ), гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Димитров и от К. Илиев, от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Георгиев срещу решение № 8/11.01.2019 г. по адм. дело № 578/2018 г. на Административен съд – Враца, с което е осъдена АДФИ, гр. София да заплати на К. Илиев сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на отменен акт за начет с влязло в сила на 3.08.2012 г. решение № 363/16.07.2012 г. по гр. дело № 136/2005 г. на Окръжен съд - Враца, като в останалата част до пълния предявен размер за сумата от 26 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В касационния протест са изложени доводи за недопустимост на решението в осъдителната му част. Твърди се, че в конкретния случай липсва незаконосъобразен акт на АДФИ, тъй като актът за начет не е акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се решението в протестираната му част да се обезсили, като недопустимо и да се прекрати производството по делото. По касационния протест е постъпил отговор от К. Илиев, чрез процесуалния му представител, адв. Георгиев в който се изразява становище за неговата неоснователност и се моли същия да не се уважи. Редовно призован за съдебно заседание подателят на протеста, не се явява. Касационният жалбоподател Агенция "Държавна финансова инспекция" – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Димитров, обжалва съдебното решение в частта, в която АДФИ е осъдена да заплати сумата от 2000 лв. на К. Илиев, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на акт за начет с вх. № 02-973/6.12.2002 г. заведен във входящия дневник на "Елисейна" ЕАД, гара Елисейна, както и в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част, алтернативно за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде обезсилено или отменено, като вместо него в този случай да се постанови друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Моли алтернативно, в случай на приемане на иска за основателен размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред двете съдебни инстанции. По касационната жалба на АДФИ е постъпил отговор от К. Илиев, чрез процесуалния си представител, в която изразява становище за нейната неоснователност. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател АДФИ, се представлява от гл. юрк. Киселова, която по същество поддържа доводите в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Представя писмени бележки по съществото на спора. Касационният жалбоподател К. Илиев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, обжалва решението в частта, в която предявеният иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над уважения размер от 2000 лв., до пълния претендиран размер от 26 000 лв., както и в частта на претендираната законна лихва и на присъдения размер на адвокатското възнаграждение. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния претендиран размер от 26 000 лв. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател К. Илиев се явява лично и с пълномощника по делото си адв. Георгиев, който поддържа касационната жалба и оспорва подадения касационен протест и касационна жалба от АДФИ, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. По същество поддържа доводите, изложени в касационната жалба, по отношение на решението на административния съд в оспорената му част. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационния протест и касационните жалби за неоснователни и излага доводи по същество, с които счита, че оспореното решение на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационният протест и касационните жалби са подадени от надлежни лица, т. е. имащи правен интерес от оспорване на съдебното решение, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд - Враца е образувано по искова молба на К. Илиев от [населено място] против Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София, като правоприемник Агенция за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК), с която се иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 26 000 лв. в резултат на отменен, с влязло в сила на 3.08.2012 г. решение № 363/16.07.2012 г. по гр. дело № 136/2005 г. на Окръжен съд – Враца, като незаконосъобразен акт за начет № В-26/13.12.2002 г. от ТД на АДВФК, гр. Враца. Ищецът е предявил и иск, с който е претендирал и присъждане на законна лихва върху сумата, считано от три години преди предявяване на иска пред съда - считано от 2.08.2014 г. до окончателното й изплащане. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът е осъдил Агенция за държавна финансова инспекция гр. София да заплати на Илиев сума в размер на 2000 лв., обезщетение за претърпени в резултат на отменен акт за начет неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 26 000 лв. За да постанови решението си съдът е установил, от приложеното гр. д. № 136/2005 г. на Окръжен съд - Враца, че предмет на същото е Акт за начет с вх № В-26 от 13.12.2002 г. на МФ ТУ "ДФК", гр. Враца, последният съставен при извършен държавен вътрешен одит от държавен вътрешен одитор на ТД на АДВФК, гр. Враца срещу К. Илиев. С постановеното по делото решение, влязло в законна сила на 3.08.2012 г., по което обстоятелство страните не спорят, исковете на "Елисейна" ЕАД /в несъстоятелност/, предявени чрез съставения и цитиран по-горе Акт за начет, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Установено също от съда е, че с влязло в сила определение на 27.05.2013 г. на Административен съд - Враца е прекратил производството по искова молба на К. Илиев, против Министерство на финансите, чрез АДФИ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Акт за начет съставен при вътрешен одит на "Елисейна" ЕАД, с мотивите че този акт не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК. С цел установяване на фактите по делото съдът е допуснал и свидетелски показания на св. Р. Банова и св. С. Стоянов. Административният съд, анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна следното: С оглед на действащата правна уредба, решаващият съд е приел, че АДФИ, в качеството си на правоприемник на АДВФК, има качеството на държавен, респ. административен орган, който упражнява възложени му по закон правомощия и който орган действа при и по повод изпълнение на административна дейност, която дейност се извършва в условията на власт и подчинение. Актът за начет № В-26/13.12.2002 г. е съставен от вътрешен одитор на ТД на АДВФК, гр. Враца по реда на отменения ЗДВФК и с влязло в сила на 3.08.2012 г. Решение № 363 от 16.07.2012 г. на Окръжен съд – Враца, предявените, с цитирания Акт за начет, искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Доколкото исковете по Акта за начет са предявени чрез дружество "Елисейна" ЕАД, то това обстоятелство не променя правната природа на акта, респ. не променя качеството на органа, който го е издал, нито се отразява върху йерархичността на правоотношението, а именно: такова на власт и подчинение. По отношение на влязлото в сила Определение постановено по адм. д. № 146/2013 г. на Административен съд - Враца, с който съдебен акт искове със същия предмет са приети за недопустими и производството по делото е прекратено, първоинстанционният съд приема, че с оглед действието на силата на присъдено нещо, която се простира върху решените по същество правни спорове, какъвто резултат не е постановен с Определението по цитираното дело, то този съдебен акт не може да бъде пречка за разглеждане на предявеният през 2017 г. иск по същество. По отношение на претендирания размер от 26 000 лева, съдът е направил извод, че този размер е значително завишен с оглед вида и характера на съдебното производство по разглеждане на Акта за начет и неговото спиране за един значителен период от време около шест години (от октомври 2005 г. до юни 2010 г. и от март 2011 г. до юни 2012 г.) до изясняване на релевантни за неговия изход обстоятелства. В тази връзка имайки предвид всички обстоятелства по делото е приел, че обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане, би било справедливо, в който смисъл е чл. 52 от ЗЗД и съразмерно на претърпените от ищеца болки и страдания за времето от връчване на Акта за начет до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение. По отношение на иска за присъждане на лихва три години назад върху дължимата сума до датата на завеждане на исковата молба, административният съд е изложил подробни мотиви, че за размера на този иск не са събрани надлежни доказателства, поради което същият остава недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обосновал се е, че в исковата молба не е направено изрично искане за тяхното присъждане, извън посочването им в обстоятелствената част на тази молба, която част е различна от петитума, поради което е недопустимо да присъжда в повече от поисканото. Изложил е мотиви и по отношение на законната лихва, като е приел, че законната лихва, която по правило е дължима от датата на завеждане на исковата молба (2.08.2017 г.) до окончателното й изплащане е дължима, но само в случай, че е поискана да бъде присъдена такава, а в случая такава не е поискана, като единственото искане в петитума е да бъде осъдена АДФИ, гр. София да заплати сумата от 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Настоящата съдебна инстанция намира касационния протест и касационните жалби за неоснователни и счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Обосновано съдът е приел, че актът за начет се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационния протест и касационните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска за неимуществени вреди за размера на сумата над 2000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска до пълния претендиран размер за сумата от 26 000 лв. Обосновано, съдът е посочил, че АДФИ е юридическо лице, което е надлежен ответник по исковата молба, като се е позовал на изложените в ТП № 2/2015 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 2/2014 г., мотиви за разграничителния критерий, за квалифициране на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ, в което е посочено, че от значение не е видът на акта, а видът и характерът на дейността на органа, от чийто акт са причинени вредите, като е приел, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на АПК и ЗОДОВ. По делото безспорно установено е, че акт за начет № В-26/13.12.2002 г. е съставен от вътрешен одитор на ТД на АДВФК, гр. Враца по реда на отменения ЗДВФК, като с Решение № 363/16.07.2012 г. на Окръжен съд – Враца, влязло в сила на 3.08.2012 г., предявените с цитирания акт за начет искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. В този смисъл, съдът правилно е приел, че искът е допустим, като предявен от лице, срещу което е съставен акта за начет, отменен от съда с влязло в сила решение. Правилен и обоснован е направеният от съда извод, че процесният акт за начет покрива индивидуалните белези, характерни за индивидуалните административни актове, по смисъла на чл. 21 от АПК, същият представлява изрично волеизявление на административен орган, в случая одитор към АДФИ, в изпълнение на нормативно възложени му задължения, с който непосредствено се засягат права и законни интереси, тъй като констатациите по акта се ползват с обвързваща доказателствена сила пред съда – съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 4 ЗДВФК (отм.); и чл. 301 ГПК (отм.);. В тази насока, като необосновани следва да бъдат оставени без уважение доводите, изложени в касационния протест, че актът за начет играе ролята на искова молба, тъй като същият е съставен по реда на чл. 29 от ЗДВФК (отм.); , а не е одитен доклад, по смисъла на чл. 21 от ЗДВФК (отм.); , за който законодателят не е предвидил обвързваща доказателствена сила. Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от съда изводи при определяне размера на предявения иск за неимуществени вреди. Неоснователни в този смисъл са изложените в касационната жалба на АДФИ доводи. Съдът е изложил подробни мотиви, както досежно размера на предявената искова претенция, така и за наличието на доказателства, установяващи претърпените от ответника в настоящото производство неимуществени вреди, като правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е уважил предявения иск за неимуществени вреди, в размер на 2000 лева, и е отхвърлил иска в останалата част, като недоказан по основание размер, като за същото са изложени подробни мотиви в обжалваното решение. Правилно съдът е уважил и иска в частта за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Изложеното в тази връзка от административния съд се споделя напълно от настоящия съдебен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтаря. В конкретната хипотеза, касаторът К. Илиев се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест до присъдения от първоинстанционния съд размер от 2000 лв. По отношение на претендираната лихва за периода от три години назад във времето върху дължимата сума правилно съдът е счел, че по отношение на тази искова претенция касационният жалбоподател Илиев не е представил надлежни доказателства за нейната основателност. По тези съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател Агенция "Държавна финансова инспекция" не следва да бъде присъждано, тъй като такова по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не се дължи. С оглед изхода на производството не се дължи присъждане на разноски и на касационния жалбоподател К. Илиев. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,