Решение № 3667 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2013 г.

Решение № 3667 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Йорданов Иванов - младши разузнавач в Сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при Областна дирекция на вътрешните работи, Видин, против Решение № 42/06.06.2013 г., постановено по а. д. № 75/2013 г. на Административен съд Видин (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСВн е отменил като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 33-16/10.04.2013 г. на младши разузнавач Иванов, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането на Лиляна Сашкова Миланова от с. Ново село, за срок до 24 часа. Недоволен от решението, Иванов го обжалва. Счита, че то е незаконосъобразно. АСВн не е съобразил, че всички събрани доказателства по делото сочели за наличност на посочените в закона фактически основания за издаването на заповедта. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Миланова като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лиляна Миланова, чрез представената от нея молба и писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за основателност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установено от фактическа страна от състава на АСВн. Спорен е единствено въпросът, при наличието на събраните доказателства по делото, налице ли са фактически основания за налагане на мярка по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и доказани ли са те по делото. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Основните касационни доводи за отмяна на обжалваното решение са за постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон. Те се базират на анализ на доказателствата, различен от този на АСВн и на представяне на други доказателства, сочещи на същия извод за наличие на данни за извършено престъпление. Така изложеният довод е неоснователен. Обстоятелството, че в обжалваната заповед липсва посочване на конкретните фактически основания за издаването й е безспорно и очевидно. То съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обаче не е съществено. Тяхната липса би могла да бъде евентуално запълнена от събраните по преписката доказателства, ако заповедта се позовава на същите. Такива доказателства обаче липсват не само в преписката, но и сред представените в двете съдебни инстанции нови такива. В съдържанието на съставените писмени доказателства преди издаване на обжалваната заповед липсват каквито и да са "данни, че лицето е извършило престъпление". Липсват дори такива, че Миланова е присъствала в помещение, в което е бил и нейния баща, срещу когото по-късно е образувано досъдебно производство (ДП). Данни за този факт се появяват едва в документацията, съставена след 10.04.2013 г., по ДП № ЗМ 261/2013 г. по описа на ОДМВР. Възможно е, данни за евентуалното извършване на престъпление от задържаната да са били под формата на оперативни данни, но в случая липсват доказателства дори и за такива. Предвид изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон от страна на АСВн се явява неоснователен и необоснован. Като доказателство за наличие на фактическо основание за издаване на заповедта не могат да бъдат използвани представените по преписката и пред АСВн и ВАС писмени доказателства, тъй като всички те са с дата на съставяне след датата на заповедта, поради което не могат да установявят обстоятелства, които я предхождат и да служат за основание за издаване на акт по реда и на основанията на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба на Иванов се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АСВн, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС