Решение № 6513 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2019 г.

Решение № 6513 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1681 от 18.09.2019 г., постановено по адм. д. № 1865 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019 г. С атакуваното решение по жалба на "Ник Алекс 2018 "ЕООД, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 221-ФК от 24.06.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"-Варна, с която е разпредено запечатване на търговски обект стопанисван от дружеството и забрана на достъп до него за срок от 10 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано. При налагане на ПАМ административният орган е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да издаде заповед. Административният орган е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес и целите на ПАМ. Възразява се срещу изводите на съда, че заповедта е немотивирана. Намира, че са изложени конкретни и ясни мотиви и е обоснован общественият интерес, който се защитава със заповедта. Въз основа на горното се иска решението да бъде изцяло отменено, включително и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв. за всяка инстанция, както и заплатена държавна такса. Ответникът – "Ник Алекс 2018"ЕООД, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 221-ФК от 24.06.2019 г. издаден от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна при ЦУ на НАП. Със заповедта е запечатан търговски обект, представляващ автомивка с прилежащо към нея кафене, находящо се в гр. Варна, ул. Царевец, № 32 и стопанисван от "Ник Алекс 2018"ЕООД за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. На основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до търговския обект за срок от десет дни. Заповедта е издадена, тъй като при извършена оперативна проверка на 22.06.2019 г. в 13. 45 ч., от органи по приходите е констатирано, че за направената контролна покупка от органа по приходите на два броя кафе на стойност 2 лв. не е издавана фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство №ФУED317934. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но административният орган е допуснал нарушения които противоречат на законоустановените цели на административна принуда. Тази констатация е дала основание заповедта да бъде отменена. Според съдебният състав налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона- чл. 22 от ЗАНН. Посочените в атакуваната заповед цели "превъзпитание на нарушителя" се несъстоятелни, тъй като такива цели може да има само административното наказание. Наложената по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителна мярка не може да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неотчитане на продажбите по съответния ред. Дори когато преследва законоустановени цели следва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя. Решението е правилно като краен резултат, макар че мотивите му не се споделят изцяло от настоящият касационен състав. При определяне на предпоставките, при които са налага принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, преценката относно целите й по чл. 22 ЗАНН е извършена от законодателя. Ето защо, неправилно е становището на първоинстанционният съд, че е налице противоречие с целта на закона, което е достатъчно основание да бъде отменена наложената ПАМ. Не се споделят и изводите на АС-Варна, че е безспорно установено, извършено нарушение на реда и начина на отчитане на продажбите на търговските обекти по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. извършено от проверяваното дружество, поради което е следвало да бъде издадена ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Противно на приетото от решаващият състав, фактите по делото не налагат извод за извършено нарушение. При проверката на място извършена от контролните органи е прието, че са касае за търговски обект представляващ автомивка с прилежащо към нея кафене. В Протокола за извършена провека /ПИП/№ 0350888/22.06.2019 г. прилежащото кафене е описано така: "18 кв. м. на закрито с обособена каса и кафене с две маси". В обекта се предлагат кафе, безалкохолни напитки, автокозметика, ароматизатори и др. Не е установено как се предлагат, има ли ценоразпис на тези разнородни стоки, само на клиенти ли се предлагат или двете маси се ползват и от външни /такива които не ползват услугите на автомивката/ клиенти. Пред първоинстанционният съд е разпитан Н. Добрев Недев /баща на управителя на фирмата/, който е присъствал на проверката и е приел 2 лв. за приготвените от него 2 бр. кафета. От показанията му се установява, че макар да има две маси в закритото пространство обекта, те се ползват от клиенти на автомивката. Продажба на кафе не извършва, на клиентите се предлага кафе като бонус при ползване услугите на автомивката. Първоинстанционният съд не е съобразил тези показания, като е приел, че те не могат да оборят доказателствената сила на ПИП. Не е отчетен, обаче фактът, че в протокола не е установено да има обявен ценоразпис на напитки в "заведението", да има външни клиенти, които са различни от чакащите за автомивка и др. Настоящата инстанция намира, че извършеното нарушение не е безспорно доказано, поради което налагането на ПАМ за извършена продажба на 2 бр. кафе на стойност 2 лв. е незаконосъобразно. Допълнителен аргумент относно незаконосъобразността на заповед № 221-ФК от 24.06.2019 г. издаден от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна при ЦУ на НАП е липсата на мотиви при определяне срока на "запечатване на обекта". Правилно, макар и лаконично, АС-Варна е приел, че административният орган не е изложил мотиви относно срока, за който се запечатва обекта. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил десет дневен такъв. В ЗПАМ са посочени мотиви, в самостоятелен раздел на административния акт, но те не са конкретни. Описано е местоположението на обекта и неговата заетост, но те касаят работата на автомивката, а не на "прилежащото кафене". Посочените размери на публичните задължения на търговеца, са неотносими към дължимата преценка. Следвало е да се съобрази обстоятелството, че не са констатирани други нарушения на фискалната дисциплина, че установената разлика в касовата наличност е само 4. 36 лв. заедно с неотчетената сума от контролната покупка в размер на 2 лв. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед, е постановена при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е отменил заповедта, макар не по горните съображения, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се дължи присъждането на разноски, а ответникът не е направил искане за такива. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение