Решение № 8712 от 10.10.2022 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение10.10.2022 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 135 от 12.10.2021 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 6/2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане 27/312/01483/3/01/04/02 с изх.01-6500/2076#2 от 20.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие ,
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Т. Кипрова, осъществяваща стопанска дейност като ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм , [ЕИК], [населено място], общ. Никола Козлево, [улица], сумата 8000 /осем хиляди/ лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Т. Кипрова, осъществяваща стопанска дейност като ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм , [ЕИК], [населено място], общ. Никола Козлево, [улица], срещу Решение 135 от 12.10.2021 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 6/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 27/312/01483/3/01/04/02 с изх.01-6500/2076#2 от 20.10.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който спрямо едноличния търговец е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 241 013,42 лв. поради непостигане на икономическа жизнеспособност на субсидираната инвестиция, съответно непостигане на целите на мярка 312 от ПРСР 2007 2013 г. предвид неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност. В касационната жалба са наведени трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за осъществяване на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за издаване на утежняващия акт. Аргументира се изтекла погасителна давност по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО, ЕРАТОМ/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Поддържа се, че производството по издаване на АУПДВ е започнало на 01.06.2020 г., след изменението на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., при действието на чл. 27, ал. 6, препращащ към правилата по ЗУСЕСИФ; че административният орган е длъжен да приложи закона, който е в сила към датата на издаване на властническия акт без оглед на обстоятелството, че в предходно по време съдебно производство е отменено решение за определяне на финансова корекция, издадено по реда на ЗУСЕСИФ по съображения, че към датата на издаването му е следвало да се приложи друг процесуален ред. Според касатора в решението /а и в оспорения акт/ не е дефинирана нито една конкретна цел на мярката, която бенефициерът не е постигнал, което препятства правото му на защита. Не съществува нормативно правило, въздигащо в цел на мярката постигане на определени приходи от подпомаганата дейност. Вместо да цени заключенията на СИЕ, съдът се е фокусирал единствено върху номиналната стойност на реализираните приходи от нощувки за проверявания период. Искането е за отмяна на решението и за отмяна на АУПДВ. Претендират се деловодни разноски по списък. Ответникът, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез представител по пълномощие, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорения пред Административен съд Шумен АУПДВ в тежест на ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм е установено публично държавно вземане в размер 241013,42 лева с източник твърдяно от администрацията неизпълнение от адресата на акта на договорни и нормативни задължения. На едноличния търговец е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007 - 2013 г. с договор 27/312/01483 от 30.09.2011 г., сключен между ДФЗ и ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм с предмет Изграждане и ремонтиране на къща за гости ловен и селски туризъм , като е установено неспазване на разпоредбите на т. 8.1 вр. т. 4.12 и т. 4.17 от договора във връзка с чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29 от 11.08.2008 г./. Едноличният търговец не изпълнил финансовите показатели на одобрения бизнес план - средноаритметичното изпълнение за две пълни финансови години /2014 г. и 2015 г./ е в размер на 5,76 % от заложените приходи. Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП и са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение на процесуалния ред за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ съдът е приел, че нарушението, във връзка с което ДФЗ претендира възстановяване на 100% от предоставената финансова помощ, попада в основанието по чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г., тъй като се касае за неизпълнение на задълженията на касаторката по сключения договор за подпомагане. Началото на административното производство, в рамките на което е издаден оспорваният от ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм утежняващ акт, е поставено след като с Решение 15383/13.11.2019 г. по адм. дело 7470/2019 г. на Върховния административен съд е отменено издаденото спрямо търговеца Решение 27/31201483/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ по съображения, че прилагането на процесуалния ред за издаване на акта по ЗУСЕСИФ е изключено от разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ преди изменението му, обн. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., тъй като решението е с дата 5.06.2017 г. Договорът е сключен по реда на Наредба 29/11.08.2008 г., която е издадена на основание § 35 от ПЗР на ЗПЗП. Така ползвателката ЕТ "Т. Кипрова - ловен и селски туризъм" е била поставена в положение да не може да определи по кой ред да организира защитата си. Съдът указва, че следва да се потърсят норми от Наредба 29, въз основа на които може да поиска връщане на изцяло заплатената финансова помощ по договора. Такива са нормите на чл. 16, ал. 2, чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 2 от Наредба 29 . АУПДВ 27/312/01483/3/01/04/02 с изх.01-6500/2076#2 от 20.10.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е издаден след като ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм е уведомен, че се открива производство по издаване на акта по повод констатации във връзка с изпълнението на проект 27/312/01483 с предмет на инвестицията къща за гости ловен и селски туризъм в [населено място], общ. Никола Козлево, обл. Шумен, въз основа на който е сключен договор за подпомагане 27/312/01483 от 30.09.2011 г. и след анализ на заявените от ползвателя на помощта възражения. След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел за установено, че в разглеждания случай изискванията за реализиране на приходи не са били изпълнени в посочения в бизнес-плана размер за 2014 г. и 2015 г. изпълнението на същите е значително по-малко от 20% спрямо предвиденото средноаритметично 5,76% за двете финансови години. Установеното неизпълнение се изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения бизнес-план. Съдът е намерил за несподелими доводите на търговеца, че след като е реализирал предвидената в проекта инвестиция като е изградил, обзавел, оборудвал и въвел в експлоатация къщата за гости ловен и селски туризъм, която е получила категоризация за обект и е създаден интернет сайт за рекламирането й е изпълнил всички произтичащи от договора задължения. По силата на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г. и аналогичния текст по т. 4.17, б. а от договора за срок от 5 години от сключването му бенефициерът е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а то е отредено в представения бизнес-план. Отхвърлено е възражението на търговеца възражение за изтекла погасителна давност по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 и е обоснована ирелевантност на заключенията на ДСИЕ и ПСИЕ относно жизнеспособността на инвестицията. Настоящият касационен състав преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Между Държавен фонд Земеделие и ЕТ Т. Кипрова ловен и селски туризъм на 30.09.2011 г. оговор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. по реда на Наредба 29/2008 г., по реда на която се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а първата от тях е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от Наредба 29/2008 г. кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV и в таблица 10 към раздел V от бизнес плана са посочени приходите от продажба на услуги /нощувки/ - 60000 лв. и други приходи от ловен водач и трансфери по 24660 лв. за 2014 г. и 2015 г. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Договорът не би бил сключен и помощта за изграждането на вилните сгради не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 ДР на наредбата - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обуславя непостигане на целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 /Финансов регламент/, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013/ . Според определението в чл. 2, т. 36 от отменения Регламент 1083/2006 и в чл. 2, т. 36 сега действащия Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, пар. 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим.