Решение № 7217 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2016 г.

Решение № 7217 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1151/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" против решение № 1922 от 08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 470/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответникът - Х. С. А., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-БЛ-1/12.02.2015 г., издадена от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която е прекратено служебното правоотношение на Х. С. А. на длъжност "директор" на Областно пътно управление - гр. Б. (ОПУ - гр. Б.), считано от 16.02.2015 г., поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, съгласно решение № 3224 от 14.05.2014 г. на Административен съд С. - град по административно дело № 11997/2013 г. по описа на същия съд, заемал преди това същата длъжност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 11, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Правилно съдът приема и че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Х. А. до прекратяване на служебното му правоотношение заема длъжността "директор" на ОПУ - гр. Б. при Агенция "Пътна инфраструктура". Служебното му правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от 16.02.2015 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл - заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Решението, с което е отменено прекратяването на служебното правоотношение на И. К., заемал длъжността "директор" на ОПУ - гр. Б., влиза в сила на 18.02.2015 г., като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че същият подава заявление или се явява да заеме длъжността в законоустановения срок. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на Х. А. не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е законосъобразен и обоснован. Отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на И. К. не води незабавно до възстановяването му на длъжността, заемана до прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. По делото не са ангажирани доказателства към момента на издаване на оспорената заповед и на пораждане на действието й - 16.02.2015 г. К. да се явява и заявава желанието си да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. От изложеното следва, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение спрямо Атанасовски не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Принципно правилното становище за приложението на чл. 142, ал. 2 АПК при наличие на грешка относно датата, на която влиза в сила решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. в случая не води до незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като по делото няма данни същият да е заявил желание да бъде възстановен на длъжност, за да възникне правото на органа да прекрати служебното правоотношение с лицето, което заема към този момент същата длъжност, за да я освободи за заемането й от неправомерно уволнения предходен титуляр. Ето защо, като отменя оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Х. С. А. направените по делото разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,