Решение № 13850 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2015 г.

Решение № 13850 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Йордан Вълчев Банев от гр. Хасково, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 3649 от 13.03.2012 г. по адм. дело № 14891/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 558 от 21.10.2011 г. по адм. дело № 777/2010 г. на Административен съд - Хасково. Ответникът началник на сектор Хасково към РДНСК - Южен централен район е оспорил искането за отмяна в писмено становище и писмено възражение. Искането за отмяна следва да се счита за процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С решение № 3649 от 13.03.2012 г. по адм. дело № 14891/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила решение № 558 от 21.10.2011 г. по адм. дело № 777/2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Йордан Вълчев Банев от гр. Хасково срещу заповед № ДК-02-Х-21/14.06.2010 г. на началника на сектор Хасково към РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда", намираща се в ПИ 037002, м. "Деде Бюлю", землище на с. Спахиево, община Минерални бани. Съдът е установил, че за извършването на процесната двуетажна жилищна сграда няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Сградата е застроена в периода 2000 - 2004 г. и при липса на кумулативно изискуемите предпоставки строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Предвид липсата на доказателства за уважаване на искането по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ същото се счита за мълчаливо отказано, като необжалваният мълчалив отказ е влязъл в сила. Не е налице висящо производство по узаконяване на строежа, а същият подлежи на премахване в хипотезата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност за водене на делото. Представеният от искателя Банев акт за узаконяване на строеж № 11 от 26.11.2014 г. с щемпел за влизането му в сила на 18.06.2015 г., издаден от Байрям Иляз - главен спец. отдел "ТРС" при Община Минерални бани - по заместване съгл. заповед № 3-740/25.11.2014 г., не представлява ново доказателство в хипотезите на чл. 239, т. 1 от АПК. Актът, който е издаден почти три години след приключване на инстанционното съдебно производство, не може да повлияе върху изводите на съда, че към момента на постановяване на съдебните решения подлежащият на премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, по искането по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е налице влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване, не е налице висящо производство по узаконяване на строежа. Видно от обстоятелствената част на акта за узаконяване № 11 от 26.11.2014 г., издаването му е извършено в административно производство, започнало след приключване на съдебното производство, по заявление на възложителя вх. № 6415/20.11.2013 г. Техническият проект е бил съгласуван за узаконяване от гл. архитект на общината на 21.11.2014 г. Със заповед от 29.05.2015 г. началникът на РО - НСК Хасково към РДНСК - ЮЦР е разпоредил извършването на проверка в общинската администрация - Минерални бани, а на 12.06.2015 г. началникът на ДНСК е подал сигнал до ВАП и Окръжна прокуратура - Хасково. Актът за узаконяване № 11 от 26.11.2014 г. е писмено доказателство, създадено след постановяване на решенията, чиято отмяна се иска и не е от съществено значение за разрешаване на спора за законосъобразност на заповед № ДК-02-Х-21 от 14.06.2010 г. на началника на сектор Хасково към РДНСК - Южен централен район. При наличие на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, длъжникът може да оспори задължението - предмет на изпълнение, чрез отрицателен установителен иск срещу взискателя по реда на чл. 292 от АПК. По делото са налице данни за предявен иск с правно основание чл. 292 от АПК, който е предмет на спора по дело № 130/2015 г. на Административен съд - Хасково. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,