Решение № 1515 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 559/2007 г.

Решение № 1515 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 559/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218 а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 993/8.08.2006 г. по гр.д. № 1150/2005 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение на Варненския районен съд, постановено на 3.12.2004 г. по гр.д. № 370/2002 г. С него е прието за установено по отношение на И. Д. Ш., Я. С. Ш., Р. И. Ш. и В. И. Ш., че Л. Н. Г. притежава правото на собственост върху 1/9 ид. част, а П. Б. В. притежава правото на собственост върху 1/6 ид. част от недвижими имоти, представляващи стая в приземния етаж на пристройката, очертан със син пунктиран контур по скицата на л. 42 от делото и 480.80 кв. м. ид. части от дворното място, цялото с площ от 670 кв. м., заснето с пл. № 19, за което е отреден парцел ****Х в кв.4 по плана на 8-ми подрайон на гр. В. и е отхвърлен искът им за премахване на паянтови постройки и преустановяване ползуването на плочник, очертани с прекъснат контур по скицата на л. 42 от делото, за които се твърди, че пречат на собствениците да упражняват правата си върху тези обекти; отхвърлен е искът, предявен Л. Н. Г., Х. И. Г., П. Б. В., Б. В. С. и М. З. П. срещу И. Д. Ш. и Я. С. Ш. за предаване владението върху недвижими имоти, представляващи помещение при граници, очертани с червен контур на скицата на л. 45от делото, дървено стълбище / кафяв контур/ с вграден гардероб / черен контур/ на първия етаж над магазин в зданието - пристройка, находящо се в парцел ****Х-19 в кв. 4 по плана на 8-ми подрайон на гр. В. отхвърлени са исковете на Л. Н. Г., Х. И. Г., П. Б. В., Б. В. С. и М. З. П. срещу Р. И. Ш. иВ. И. Ш. за предаване владението върху масивна едноетажна стопанска сграда-лаборатория със застроена площ 60 кв. м. при граници, очертани с контури в червен и жълт цвят на скицата на л. 42 от делото, построена в същия парцел; отхвърлен е искът на Л. Н. Г., Х. И. Г., П. Б. В., Б. В. С. и М. З. П. срещу И. Д. Ш., Я. С. Ш., Р. И. Ш. и В. И. Ш. за премахване на паянтови постройки и преустановяване ползуването на плочник, очертани с прекъснат контур по скицата на л. 42 от делото. Недоволни от въззивното решение са останали ищците Х. И. Г., Л. Н. Г., П. Б. В., Б. В. С. и М. З. П., които в срока по чл. 218 в ГПК са подали чрез своя процесуален представител адв. Р. С. касационна жалба против него. Развити са доводи за недопустимост на решението в частта, с която Л. Н. Г. и П. Б. В. са признати са собственици съответно на 1/9 и на 1/6 ид. част от стаята в приземния етаж от пристройката и от дворното място като постановено по непредявен иск. В останалата част считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответниците по касация Я. С. Ш., Р. И. Ш. и В. И. Ш. чрез своя пълномощник адв. В. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: Л. Н. Г., Х. И. Г., П. Б. В., Б. В. С. и М. З. П. са предявили против И. Д. Ш. /починал в хода на процеса/, Я. С. Ш., Р. И. Ш. и В. И. Ш. при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Твърдяли са, че са собственици по реституция, наследство и дарение на недвижим имот, представляващ дворно място от 428.80 кв. м. ид. части, цялото от 670 кв. м., съставляващо парцел ****Х-19 в кв.4 по плана на 8- подрайон на гр. В., ведно с втори надпартерен етаж от масивната жилищна сграда, магазин с площ 129 кв. м. и тоалет с външен вход в партерния етаж на същата, ведно със 7 бр. избени помещения, както и на 81% ид. части от общите части на сграда, а също и на жилищна сграда - пристройка. През1955 г. техният наследодател С продал на И. Ш. и неговия баща Д жилище, представляващо апартамент на I етаж от зданието-пристройка, състоящ се от две стаи, кухня, салон, салон - цветарник, клозет и баня, застроен върху 85 кв. м., ведно с построения в двора кокошарник и 10% ид. части от притежаваните от него идеални части от дворното място. Твърдението на ищците е било, че в този апартамент се е влизало през входа на основната сграда и през малка остъклена стаичка, която не е била предмет на прехвърлителната сделка, но ответниците през 1980 г. незаконно я присъединили към жилището си, като затворили съществуващия вход, изградили ново дървено стълбище и вграден гардероб. Въз основа на разрешение за строеж за извършване на ремонт на покривана стопанската сграда в двора, изградили изцяло нова стопанска сграда-лаборатория на място, различно от закупения през 1955 г. кокошарник. Към тази постройка изградили незаконно и други паянтови сгради и плочник. Сезирали са съда с искане да осъди ответниците да предадат владението на стаята и стълбището на първия етаж, да преустановят действията, с които препятствуват ползуването на стълбището, да предадат владението върху едноетажната стопанска сграда- лаборатория, както и да прекратят ползуването на паянтовите сгради и плочника, да премахнат същите и да преустановят ползуването на дворното място пред тях. За да отхвърли иска за ревандикация на стаята на първия етаж въззивният съд е приел, че тя е била предмет на договора за покупко- продажба, сключен през 1955 г. между наследодателя на ищците и ответниците Ш, описана в нотариалния акт като салон - цветарник. В нотариалния акт за покупко-продажба няма описани граници на продаденото жилище. Вещите лица са установили, че процесното помещение салон - цветарник, не е отразено в плановете на основната сграда и на пристройката, но вероятно е изградено заедно с пристройката през 1936 г. По проекта за пристройката не е имало предвиден апартамент, а салон, в който се е влизало през локал. Вещите лица не са намерили данни кога този салон е свързан със салона-цветарник и е обособено самостоятелно жилище. Установено е, че помещението е имало две врати-едната, водеща към стълбището, затворена през 1978 г. от ответниците и втора врата, водеща към другите помещения в жилището им. Преди това преустройство в жилището на Ш. се е влизало през салона- цветарник, който е имал характер на преходно помещение, а след това е обособен в самостоятелна стая. С помощта на съдебно-технически експертизи по делото е установено също, че площта на жилището на първия етаж, заедно с процесното помещение салон- цветарник, измерена по вътрешните очертания, съответствува на описаната в нотариален акт № 65/55 г. Налице е незначително отклонение, което според вещото лице Н. Ц. се дължи на грешки при измерването. Твърденията на касаторите, че стаята е представлявала веранда към основната жилищна сграда, построена през 1923 г., не са подкрепени с конкретни доказателства, но дори това да е така, то по делото е безспорно установено, че това предназначение е било променено преди техният наследодател да продаде апартамента на първия етаж. Съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извод, че процесното помещение към момента на продажбата е било функционално свързано с жилището на ответниците, поради което правилно въззивният съд е приел, че те се легитимират като негови собственици и е отхвърлил иска за ревандикацията му. По отношение на едноетажната стопанска сграда - лаборатория, по делото е установено, че същата е изградена в на мястото на закупения през 1955 г. от Ш. кокошарник, разширен с 0.90 м, съобразно даденото строително разрешение и съгласието на съсобствениците. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, се касае за преустройство на съществуващата стопанска сграда, а не за построяване на нова, поради което касаторите като съсобственици на дворното място не са придобили права по приращение върху нея или върху изграденото извън параметрите на съществуващия кокошарник, доколкото построеното в повече не представлява самостоятелен обект на собственост. Обстоятелството, че постройката е приспособена за задоволяване на други стопански нужди, не обосновава друг извод. Затова като е отхвърлил иска за ревандикацията й, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за премахване на паянтовите стопански постройки. Не съответствува на доказателствата по делото изводът на въззивния съд, че не е установено наличието на такива. Вещото лице М. А. е отразила същите в скица - приложение № 2 към своето заключение. В тежест на ответниците по иска е било да установяват, че тези постройки са законно построени при спазване на строителните правила и норми. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Изградени върху съсобственото дворно място, те пречат на съсобствениците да упражняват правото си на собственост върху него в пълен обем. Поради това същите подлежат на премахване. Въззивното решение в тази част следва да бъде отменено и на основание чл. 218 ГПК (отм.) бъде постановено друго по същество, с което бъдат осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат паянтовите постройки, очертани с прекъснат контур по скицата на л. 42 от делото. Въззивното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на дървено стълбище с вграден гардероб са недопустими тъй като са постановени по непредявен иск. Първоначално в исковата молба ищците са формулирали няколко искания: по т. 1.1-за осъждане на ответниците да предадат владението върху стая и стълби, находящи се на първия етаж от зданието-пристройка, а по п.1.2-за осъждане на ответниците да прекратят действията по възпрепятствуване ползуването на стълбището от останалите съсобственици. След оставяне на исковата молба без движение с молба от 6.03.2002 г. са конкретизирали / т. 9.1/, че обект по п.1.2 от исковата молба е новоизграденото дървено стълбище, посочено в обстоятелствената част от исковата молба, което е различно от визираното по п.1.1 циментово стълбище. Така уточнените обстоятелства и петитум определят предявения иск досежно дървеното стълбище с вграден гардероб като такъв по чл. 109 ЗС, по който не е налице произнасяне. Вместо това съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС, какъвто не е предявен. В тази част въззивното решение и потвърденото с него решение на Варненския районен съд от 3.12.2004 г. по гр.д. № 370/2002 г. следва да бъдат обезсилени и делото върнато на Варненския районен съд за разглеждане на предявения негаторен иск. Водим от гореизложеното съдът