Решение № 5216 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2008 г.

Решение № 5216 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Велико Търново против решение № 171 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 770/2007 г. по описа на Великотърновския административен съд, в частта му, с която е отменена негова заповед № РД-22-1766 от 5.09.2007 г., в частта й, с която за части от имоти № 118.5 с площ от 81 кв. м, имот № 120.44 с площ от 387 кв. м, имот № 115.19 с площ от 176 кв. м, имот № 120.43 с площ от 213 кв. м, всички представляващи части от полски пътища по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) е посочено, че се дължи обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ, като в тази част преписката е върната на органа за произнасяне, както и в частта, с която е отменен мълчалив отказ на кмета, представляващ непроизнасяне по искане за обезщетяване на Юлий и Вилхелм Точеви за земеделските земи в землището на с. Арбанаси, върху които им е възстановена собствеността, но попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на които ползвателите са се превърнали в собственици, като и в тази част е върната преписката на органа за произнасяне, с оглед указанията в мотивите. (С първия диспозитив на съдебното решение, в тази част с характер на определение, е оставена без разглеждане жалбата на Юлий и Вилхелм Точеви против същата заповед на кмета на община Велико Търново, в частта, с която е постановено възстановяването на собствеността им върху подробно описаните три имоти по ПНИ. В тази част липсва оспорване, решението е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство.) В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, в оспорените му части, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и в двете части и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Велико Търново. Ответниците - Юлий Борисов Точев, Соня Вилхелмова Точева и Борис Вилхелм Точев, последните двама встъпили в правата на починалия си наследодател Вилхелм Точев, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Доводите им са развити в писмено възражение и в писмена защита, чрез пълномощниците им адв. Стоян Цонев и адв. Мазнев. Заинтересованите страни - Стоян Димитров Констанцалиев, Йордан Стоянов Караколев, Петър Иванов Мянов, Васил Тодоров Иванов, Рашко Тодоров Раднев, Лена Христова Дончева, Пена Иванова Георгиева, Йоанна Трифонова Карчева, Дияна Трифонова Георгиева, Стилиян Христов Станев, Рени Христова Станева, Георги Христов Петров, Михаил Илиев Папазов и ОСЗГ Велико Търново не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно в оспореното решение се приема, че кметът на общината е компетентен и следва да се произнесе в един административен акт, с който на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено право на собственост на жалбоподателите върху части от новообразувани имоти по влезлия в сила ПНИ и относно реализиране на правото им на собственост по реда на чл. 10б, ал. 1 и чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се приеме за основателно възражението на касатора, че актът за обезщетяване по чл. 10б от закона изисква не само различен административен ред от този по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, но и компетентността за изпълнение на тази отделна административна процедура принадлежи на друг орган, а именно - общинския съвет или респективно областния управител. Този ред предвижда при влязла в сила заповед на кмета по чл. 28а от ППЗСПЗЗ и заявено искане на заинтересованите лица, същите да бъдат обезщетени с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Като е застъпил обратното становище, съдът е извършил превратно тълкуване на закона. Не може да се сподели и изразеното в съдебния акт виждане, че в заповедта на кмета следва да бъде включен и имот с идентификационен № 1190006 по ПНИ на землището на с. Арбанаси, тъй като правото на ползване върху същия на Христо Станев Кунев не е трансформирано в право на собственост. В случая от вниманието на съда е убягнало обстоятелството, че въпросният имот е нанесен в ПНИ, който план е влязъл в сила и за промяната му следва да се спази предвидената законова процедура. Налага се изводът, че при изяснена фактическа обстановка, съдът е допуснал нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Незаконосъобразно е отменил оспорения административен акт, който е издаден в съответствие с материалните и процесуални норми. Решението като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В производството пред Великотърновския административен съд е оспорена заповед № РД-22-1766 от 5.09.2007 г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) за землището на с. Арбанаси е възстановено правото на собственост на Юлий Борисов Точев и Вилхелм Борисов Точев, върху новообразувани имоти в м. "Малатя" - № 00583.115.25 с площ от 383 кв. м, № 00583.116.45 с площ от 409 кв. м и № 00583.119.33 с площ от 2203 кв. м, при подробно описани граници. В заповедта е посочено, че за частите от имоти № 118.5 с площ от 81 кв. м, имот № 120.44 с площ от 387 кв. м, имот № 115.19, с площ от 176 кв. м, имот № 120.43 с площ от 213 кв. м, всички те представляващи полски пътища, собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателите - възстановените собственици са оспорили заповедта в частта, с която е отказано възстановяването на собствеността в реални граници на подлежащите на възстановяване имоти, които са им признати от ОСЗГ, като считат, че земята следва да им бъде възстановена в цялост. Посочено е, че в заповедта липсва произнасяне и мотиви защо за разликата от 1148 кв. м над възстановените им площи до пълния размер на признатите им с решението на ОСЗГ земи не се определя нито възстановяване, нито обезщетяване. В с. з. на 11.03.2008 г. жалбата е уточнена, като се иска обезщетяване, както и се сочи, че имот № 00583.119.6 в м. "Малатя" следва да бъде възстановен на жалбоподателите, тъй като за него не е довършена процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Освен това има празни парцели на Общината, с които може да бъде извършено обезщетяване. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като наследници на Борис и Мария Точеви, като с решение № 144а от 27.04.1998 г. на ПК гр. Велико Търново им е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3.100 дка, VI категория и нива от 1.9 дка, VI категория и двете находящи се в м. "Малатя" землището на с. Арбанаси, в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В решението е отразено, че имотните граници ще се установят въз основа на влезлия в сила ПНИ. Безспорно е установено, че за процесната местност със заповед № СА-02-3-469 от 27.05.2002 г. на Областния управител е одобрен ПНИ, като същият не е оспорен от жалбоподателите и е влязъл в сила за процесните имоти. В тази насока има и изрично признание от тяхна страна - молба на стр. 46 от делото на първоинстанционният съд. При тези данни съдът е приел, че жалбата е основателна, в частта, с която се твърди, че е налице мълчалив отказ - липса на произнасяне относно цялостното възстановяване на собствеността, върху частите от имотите до пълния размер, възстановен с решението на ПК. С цитираното решение е възстановена собствеността върху пет декара, а със заповедта на кмета на община Велико Търново се възстановява собствеността върху три новообразувани имоти с обща площ от 2996 кв. м. За друга част, попадаща в полски пътища в размер на 857 кв. м е предвидено обезщетение, като липсва произнасяне за разликата от 1147 кв. м. Съдът е приел, че именно за тази част е налице мълчалив отказ, който е незаконосъобразен, тъй като не може да се приеме, че евентуалното обезщетяване следва да бъде извършено в отделна процедура, както е възразил ответника - кмета на община Велико Търново. Съдът е извел извод, че няма пречка обезщетяването да бъде постановено със същия акт на кмета, със земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината. В тази част е отменил заповедта, приемайки че съдържа мълчалив отказ и е върнал преписката за ново произнасяне и обезщетяване по посочения ред. Подобни са изводите на съда и по отношение частите от бившия имот, попаднали в пътища по отрежданията на ПНИ. За тях съдът е приел, че кметът на общината е компетентен и директно следва да се произнесе по начина на обезщетяване при съобразяване с нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗСПЗЗ. И в тази част преписката е върната за ново произнасяне. Освен това съдът е приел, че няма пречка, кметът на общината да се произнесе и по отношение имотът, отреден с ПНИ на ползвателя Христо Станев Кунев, за когото е разсъждавал, че не е довършена процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост. В тази връзка съдът е приел, че в ПНИ е налице грешка, по характера си такава по § 4к, ал. 8, т. 1, която следва да бъде отстранена, като правото на собственост по отношение този имот се възстанови на жалбоподателите. Едва след реалното и цялостното възстановяване на собствеността, следва да бъде постановено обезщетяване. В тази насока е посочено, че не е установено заплащане от общината на дължимите сума на бившите собственици, заплатени от ползвателите при трансформиране на правата им в право на собственост. И в тази част съдът е постановил ново произнасяне от органа, като генералният извод е да бъде възстановена собствеността на бившите собственици, като това няма пречка да стане чрез корекция на оспорената заповед, вместо да се прилага реда за обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради което преписката е върната за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено в обжалваните му части. Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В производство с предмет на оспорване заповед от посочената категория, предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретните имоти, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая не е спорно, че ПНИ е влязъл в сила за процесната местност и имоти, в това число и относно имота на ползвателя Кунев, с площ от 684 кв. м. Безспорно е, че на бившите собственици са отредени три имота с обща площ от 2996 кв. м, части от техните ниви са попаднали в ползувателски имоти, отредени на заинтересованите страни, които възлизат на обща площ от 1357 кв. м, както и друга част са попаднали в полски пътища с площ от 857 кв. м. Сумирани трите компонента дават площ от 5210 кв. м, дори повече от признатите с решението на ПК права върху имоти от пет декара. С процесната заповед за възстановяване на правата на собственост, се изпълва фактическия състав и приключва реституцията на цитираните имоти. Тя съдържа описанието на имотите по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Или заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото е спазено. Оплакванията на жалбоподателите в първоинстанционното производство са относно обстоятелството, че не им се възстановява реално целия имот от пет декара, както и че конкретно имотът записан на Христо Кунев следва да им бъде възстановен. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите са относими към евентуално производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Ако жалбоподателите са считали, че с ПНИ е допуснато незаконосъобразно отреждане и записване на имоти на ползватели или на общината, които следва да им бъдат отредени на тях, то възраженията си е следвало да противопоставят именно в производство по обжалване на ПНИ. Такова не е проведено, ПНИ е влязъл в сила и е породил своите правни последици. Вярно е обстоятелството, че за имота, отреден на Христо Кунев липсват данни за проведени процедури за трансформация на право на ползване в право на собственост, за същия няма данни за други реституционни претенции, поради което същият като част от бившия имот на Точеви вероятно е следвало да бъде отреден с ПНИ на наследниците му. Жалбоподателите обаче не са оспорили ПНИ, съответно отреждането с него на имота, както и вписването му в регистъра към плана на посоченото лица като собственик, вместо на тях като правоимащи. При това положение ПНИ, който е влязъл в сила, като стабилен административен акт, не може да бъде изменен (отменен в производството по оспорване на заповедта на кмета на по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Необосновани и несъобразени с цитираните норми са изводите на съда, че е в правомощията на кмета, чрез своята заповед по § 4к, ал. 7 да възстанови собствеността и върху този имот. Напротив, ПНИ е влязъл в сила и изменението му е недопустимо да става по реда на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Налице са две отделни производства, като административните актове се издават от различни органи с различна компетентност. ПНИ се одобрява със заповед на областния управител на съответната област, докато заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ се издава от кмета на общината, въз основа на влезлия в сила ПНИ. Жалбоподателите биха могли да реализират правата си по реда за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, който е регламентиран в разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при посочените в нормата основания, съответно по реда разписан в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Необосновано също така съдът е приел, че е налице мълчалив отказ на кмета на общината да възстанови изцяло правото на собственост до признатия с решението на ПК размер, съответно да постанови обезщетяване за тези имоти. На първо място кметът не е компетентен да извърши посоченото. Правомощията му са ограничени до съобразяване с влезлия в сила ПНИ. Освен това липсва възможност имотът да бъде изцяло възстановен до размера на признатите права. Части от него, както се посочи и по-горе, в размер на 1357 кв. м са попаднали в ползувателски имоти, като при спазване на изискванията за закона правото на собственост върху тях е придобито от ползвателите. Следователно за тези части липсва законова възможност и право за възстановяване. Бившите собственици имат право да получат за тези имоти само сумите, заплатени от ползвателите, чрез общината. Посоченото обаче не е предмет на произнасяне със заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и неправилно съдът е върнал преписката и в тази част, задължавайки кмета да се произнесе, каквито права същият не притежава. Не може да се възприеме и изводът на съда, че за частите от имоти, попаднали по ПНИ в общински пътища, със заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ следва да бъде определено и дължимото обезщетение. В тази заповед същото само се указва, като обезщетяването е предмет на отделно, различно производство, което следва да се проведе след влизане в сила на процесната заповед. Съдът неправилно е приложил закона и постановеното решение следва да бъде отменено, в оспорените части. Вместо него следва да се постанови друго по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като по изложените съображения се отхвърли жалбата против заповедта на кмета на община Велико Търново, тъй като същата е правилна и законосъобразна, издадена в пълно съответствие с влезлия в сила ПНИ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,