Решение № 6389 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2013 г.

Решение № 6389 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Милчо Симеонов Венев от с. Искрец, община Своге чрез процесуален представител адвокат Иван Иванов срещу решение № 93 от 29.1.2013 г. на Административен съд - София област по адм. дело № 260/2012 г. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 03-958#1 от 24.1.2012 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е оставено в сила разпореждане № 4800503 от 8.12.2011 г. на ръководителя на РУ"СО" София. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и решаване на делото по същество или се върне на друг състав за ново разглеждане. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на ТП на НОИ София област не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е решение № 03-958#1 от 24.1.2012 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е оставено в сила разпореждане № 4800503 от 8.12.2011 г. на ръководителя на РУ"СО" София. Възраженията са били за незаконосъобразност на административния акт относно осигурителния стаж на лицето като животновъден бригадир за периода 2.7.1971 г. -18.11.1978 г. в ТКЗС с. Искрец и зоотехник за периода 5.2.1982 г. - 1.12.1989 г. в НИК "Искър" гр. Своге и от 1.12.1989 г. -1.3.1992 г. в ОБФ "ХЕМ" гр. Своге. Поддържал е, че стажът в тези периоди не е от трета категория както неправилно приема административния орган, а от втора категория, тъй като трудовата му функция се е изразявала в постоянна работа във фермите заедно с гледачите по пряко обслужване на животните. Съдът е разгледал по същество жалбата и я е приел за неоснователна. По отношение на длъжността "бригадир" съдът е приел, че тя е ръководна тъй като е свързана с организиране и управление на производствени задачи и не предполага пряка работа в селскостопанското производство. Във връзка с длъжността "зоотехник и организатор автотранспорт" съдът е приел, че са извън посочените длъжности в чл. 52б и чл. 66и от ПКТП /отм./ и също изпълнението им не е свързано с пряко участие в селскостопанското производство. При анализа на събраните доказателства, съдът е приел, че осигурителния стаж в спорните периоди не може да се квалифицира като такъв от втора категория, както правилно е приел административния орган, а жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Спорен е останал въпроса отново за квалифициране на осигурителния стаж на лицето като в касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на изводите на административния орган и съда, по отношение на условията при които действително са изпълнявани длъжностите "зоотехник" и " бригадир". Съдът е извел верни правни изводи като е приел, че съгласно чл. 52б от ПКТП (отм.) като труд от втора категория следва да се квалифицира труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици, но не и тези, заемани от жалбоподателя. Приел е правилно също, че предвиденото изключение в чл. 66и от същия правилник се отнася за работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. В това изключение не попада длъжността "бригадир в говедовъдството", тъй като тази длъжност е ръководна, свързана с организиране, управление и изпълнение на производствени и други задачи и не предполага пряка работа и участие в селскостопанското производство. Аналогични са изводите и относно длъжността "зоотехник и организатор автотранспорт", които са извън изрично посочените длъжности в чл. 52б и чл. 66и от ПКТП (отм.) Длъжността работник в говедовъдството предполага непосредствена заетост в отглеждането на животните. Свидетелските показания, които не са кредитирани от съда също не установяват, ако бъдат възприети, че установяват действителните условия на труд, че жалбоподателя е полагал непрекъснато труда си в пряко и непосредствено отглеждане на животните, при каквито условия са работили работниците. Аналогични са изводите и по отношение на длъжността "зоотехник". Тази длъжност е приложна на знания и методи по отглеждане на животните и също не предполага условия, идентични с тези на работниците, на които трудовия процес е непосредствено отглеждане на животните и който е с различна вредност и тежест. В разпоредбата на т. 66и от ПКТП /отм./ за други отрасли има посочване на различни категории персонал и работници диференцирани по различни критерии- например според място на трудовия процес или отрасъл. Поради това не следва да се прави извод, че работници в говедовъдството е общо посочване на заетите с такава дейност и поради това следва да се причисляват и длъжностите с ръководни функции. Предвид изложеното изводите на съда са изведени в съответствие с материалния закон, обосновани на доказателствата по делото и решението е постановено при отсъствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При тези съображения решението като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение