Решение № 8520 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2009 г.

Решение № 8520 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Образувано е по касационна жалба на Рашел Мизрахи, против решение от 8.06.2009 г. постановено по адм. д. № 400/2007 г. по описа на Софийски градски съд като неправилно поради неправилно обсъждане на доказателствата по делото. Ответната страна - областният управител на гр. София не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразяват становище за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като имотът е завзет без правно основание. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба приема, че е подадена в срока и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е отхвърлил жалбата на Рашел Мизрахи, против мълчаливия отказ на областния управител на област-София да се произнесе по искане с вх. № РД-97-00-6498/20.11.1998 г. за обезщетение по ЗОСОИ за посочен недвижим имот. Съдът е изложил съображения, че процесният имот не е отчужден по някой от законите, посочени в чл. 1 ЗВСОНИ, нито е бил завзет без правно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОСОИ за обезщетение. Съдът е приел още, че по делото не е установено от кого и как е завзет имота. Събраните по делото свидетелските показания са ориентировъчни, но те не са достатъчни за да се приеме за безспорно установено, че имотът на жалбоподателката е одържавен по посочения закон. Решението е правилно. В съответствие с приложимия материален закон - ЗОСОИ, законосъобразно съдът е приел, че не са установени предпоставките за определяне на обезщетение по ЗОСОИ, така както е поискано. По делото жалбоподателката не е установила по безспорен начин, имотът да е бил отчуждаван по някой от законите, визирани в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ, нито да е бил завзет без правно основание. От представения нот. акт т. ХIХ, № 119, регистър 3920, дело3578 от 28.09.1931 г. е видно, че Рашел Мизрахи е придобила право на собственост върху нива, находяща се в м. "Курубаглар " с площ 556 кв. м. обр. парцел VI от кв. 172, представляващ час от нива от 20 дка собственост на продавача Тома Костов. Това е и единствения безспорно установен факт по делото. Неоснователно се твърди, че неправилно съдът е приел, че процесния имот към момента на придобиване е бил част от нива. В тази насока съдът се е съобразил с представения нотариален акт в който подробно е описан закупения от жалбоподателката имот. Липсват обаче, каквито и да е доказателства за състоянието на този имот за периода от придобиването през 1931 г. до момента на одържавяването, който също не е доказан. Наличието на нотариален акт за собственост не е достатъчно доказателство за определяне на обезщетение по реда на ЗОСОИ. Не е установена, нито една от двете хипотези на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ - " отнемане без законово основание "така както се твърди и отчуждаване не по установения ред". Правилно съдът се е позовал на ТР № 6/2006 г. по д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, което прави разграничение на двете хипотези на законовата норма и направения извод за липсата на законови предпоставки за определяне на обезщетение по реда на ЗОСОИ е обоснован. Представените с касационната жалба писмени доказателства не променят установената от съда фактическа обстановка по делото. Единствено в Акт № 2137 от 15.ХI. 1949 г. за одържавяване на имот на Неделка Козма Николова, като граница на одържавения имот е посочено - държавно празно място б. собственост на Рашел Мизрахи. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че са налице предпоставките на ЗОСОИ - установяване на собствеността, отчуждаване по реда и начините на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и че не могат да се върнат реално. В конкретния случай както се посочи единствения установен факт е този, че през 1931 г. жалбоподателката е придобила собственост върху имот с пл. 556 кв. м. в кв. 172. След като не е установено състоянието на имота от 1931 г. до момента на завземането, то не би могло да се приеме, че са налице изискванията на ЗОСОИ да се определи поисканото обезщетение. Ето защо обжалваното съдебно решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение