Решение № 176 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 153/2009 г.

Решение № 176 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 153/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Е. А. С. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 7.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 647/2008 г. по описа на Разградския районен съд. В искането и в съдебно заседание се поддържат основания за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения за неправилна квалификация на деянието и явна несправедливост на наказанието по размер. По същество се иска производството да бъде възобновено и да бъде постановено решение, с което да бъде приложен по-леко наказуем материален закон, а наказанието намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение постановено в съдебно заседание на 30.09.2008 г. Разградският районен съд е одобрил споразумението между защитника на подсъдимия адв. Цв. Й. и прокурора, с което подсъдимият Е. А. С. се е признал за виновен в това, че за времето 1.06 - 6.08.2008 г. в с. В., общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и с използване на техническо средство, отнел от владението на Е. С. И. и на ЗК"Веселина""с. Веселина, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои движими вещи на обща стойност 157 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 пр. 2 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт съгласно чл. 419, ал. 1 НПК подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но по същество е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните: Процедурата за приключване на делото по процесуалния ред на глава двадесет и девета НПК не е опорочена. Досъдебното производство е водено срещу Е. А. С. за извършени в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и с използване на техническо средство две кражби на чужди движими вещи. При определяне на точната правна квалификация освен събраните безспорни доказателства за начина на извършване на деянието и стойността на предмета на престъплението, са отчетени и данните за съдебното му минало, съдържащи се в свидетелството за съдимост и приложените към него бюлетини. Съобразно отразеното в него деянието законосъобразно е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив. Преди даване ход на делото в съдебно заседание прокурорът и защитникът са декларирали, че са постигнали съгласие за решаване на делото със споразумение. В изготвеното и подписано от тях писмено споразумение са отразили съгласието си по въпросите посочени в чл. 381, ал. 5 НПК. Подсъдимият е подписал споразумението след като е декларирал, че е съгласен с него, признава се за виновен и се отказва от съдебно разглеждане на делото. Съдът е констатирал, че са налице материално-правните и процесуално-правните предпоставки за одобряване на споразумението. В съответствие с данните по делото точно е преценил, че не противоречи на закона и морала, че освен самопризнанието на подсъдимия за правнорелевантните факти са налице достатъчно други доказателства, че деянието законосъобразно е квалифицирано, а определеното за изтърпяване наказание е справедливо. Като го е одобрил точно е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 3 НПК. Неоснователен е довода, че съдът е одобрил споразумението, с което деянието е квалифицирано като по-тежко наказуемо престъпление. Предлаганата от осъдения с искането правна квалификация е незаконосъобразна. Не във всички случаи на маловажни квалифицирани кражби по чл. 195, ал. 1 НК деянието следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 4 НК, както се поддържа в искането. Законодателят в общата част на НК - чл. 93, т. 9 НК е посочил кога едно деяние може да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно изричната му воля маловажен случай по смисъла на чл. 195, ал. 4 НК може да има само при наличието на две от квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1 НК, а именно ако откраднатото имущество не е под постоянен надзор или деянието е извършено от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение. При описаните в споразумението фактически признаци на деянието изразяващи се в пробиване със щанга на отвор в тухлите, с които бил запълнен прозореца при едното деяние и изваждане на две стъкла на преддверието и разбиване на катинара на вътрешното помещение при второто деяние, материалният закон е приложен точно. Налице са квалифициращите обстоятелства разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и използване на техническо средство по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 НК, което изключва възможността да се приеме, че кражбата е маловажен случай. Деянието законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 пр. 2 НК. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието по размер. Подсъдимият се е съгласил с този размер на наказанието, а съдът не е имал основание да упражни правомощието си по чл. 282, ал. 5 НПК, като предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени от защитника и прокурора. Наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода по размер не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в размер далеч под минимума от три години предвиден за престъплението и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. При събраните данни за личността му, съдържащи се в свидетелството за съдимост, където за отразени дванадесет влезли в сила присъди за кражби, допълнителното смекчаване на наказателното положение би било проява на неоправдан либерализъм. Няма да допринесе за постигане целите на наказателната репресия и преди всичко на специалната превенция. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Разградския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл