Решение № 13277 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Проучване и добив на нефт и газ" АД, подадена чрез юрк. С. Грънчарова, срещу Решение 826/07.02.2024 г., постановено по административно дело 5282/2023 г. по описа на Административен съд - София-град., с което е отхвърлена жалбата му срещу предписание по т. 8 от Протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023 г. на инспектори в Дирекция инспекция по труда - Плевен. Наведените в жалбата възражения относно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и обжалвания административен акт. Ответникът Инспектори в Дирекция Инспекция по труда - Плевен не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна, но не на основанията посочени в нея. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд София град е недопустимо постановено, тъй като е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник и подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание, материализирано в т. 8 от Протокол за извършена проверка от инспектори по спазване на трудовото законодателство, което по същество представлява принудителна административна мярка. Съгласно чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда е посочено, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г., Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите "Инспекция по труда" като териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда", които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който при установяване на нарушение на законодателството съгласно чл. 23 има право да прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които агенцията осъществява контролна дейност. Контролният орган не означава, че действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 "При и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията. Дори когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на агенцията, съответно на териториални дирекции "Инспекция по труда", а не на инспекторите. Предписанията или принудителните административни мерки в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа незаконосъобразност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд София град за провеждане на ново съдебно производство с участието на надлежния ответник- Дирекция "Инспекция по труда" Плевен. Искания за присъждане на разноски не са правени, но и такива не следва да се присъждат в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,