Решение № 751 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2018 г.

Решение № 751 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6277/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 563/16.03.2018 г. по адм. д. № 2723/2017 г. на АС - Варна в частта, с която е отменен РА № Р-03000316008037-091-001/09.06.2017 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 278/21.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна като са определени задължения за 2010 г. за корпоративен данък 21 762, 27 лв с 20 813, 36 лв лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Пътстрой-Варна" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03000316008037-091-001/09.06.2017 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 278/21.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с които са определени задължения за 2010 г. за корпоративен данък 21 762, 27 лв с 20 813, 36 лв лихви. В РА след корекцията с решението по жалбата по административен ред е увеличен финансовият резултат на основание чл. 26, т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО с 227 622, 72 лв, представляващи начислени данъчни амортизации за леки автомобили, мотопед скутер, каравана и моторна лодка, за които не е доказано да са използвани в икономическата дейност на дружеството. В РД е констатирано, че дружеството е начислило данък върху разходите за горива и поддръжка на транспортните средства по чл. 204, т. 3 от ЗКПО с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения в РА в частта по ЗКПО. Била е издадена заповед № 67/29.12.2009 г. на управителя на дружеството, с която е разрешено служебните автомобили, включително "Ламборджини" и "Мерцедес Бенц СЛ 63 АМГ" /високо проходим/ и мотопед скутер да бъдат ползвани от 25 поименно посочени служители на дружеството. Съдът правилно е преценил показанията на свидетелите Марков и Панайотов, работещи като технически ръководители на обектите на ревизираното лице, които са дали показания, че автомобилите се ползват от служителите, когато имат работа на обект на дружеството, включително автомобилът "Ламборджини" е ползван от св. Панайотов, зареждат се само от една бензиностанция, която издава фактура за продажбите през месеца, горивото се плаща от дружеството, когато приключат работа на обекта, връщат автомобила на паркинга на ревизираното лице. Дали са показания, че караваната се ползва на по-малки обекти за съхранение на инструменти на работниците и от охраната на обекта, а лодката е ползвана за изпълнение на договори за надграждане на дигата на сгуроотвала на ТЕЦ-Варна за извършване на геодезически измервания от вътрешната страна на езерото на петата на дигата. Показанията на свидетелите се подкрепят от приложените договори за надграждане на дигата на сгуроотвала на ТЕЦ-Варна, от заключението на вещото лице и от приложената, цитирана по-горе заповед на управителя на дружеството, те са непротиворечиви, поради което съдът правилно е приел показанията за достоверни и установяващи използване на транспортните средства в икономическата дейност на дружеството. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр. 106/2008 г. с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. По чл. 10, ал. 6 от ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр. 110/2007 г. документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. При тази уредба, действаща за ревизирания период неправилно органите по приходите са приели, че непредставянето на пътни листове и пътни книжки на описаните по-горе дълготрайни материални активи води до извод за неизползването им в икономическата дейност на дружеството. В преписката са приложени издадени фактури с фискални касови бележки, които по цитираната уредба са достатъчни за документална обоснованост на обложените с данък разходи за горива и поддръжка на транспортните средства. Събраните в съдебното производство доказателства установяват използване на транспортните средства в икономическата дейност на дружеството. Неправилно в РА на основание чл. 26, т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО не са признават данъчните амортизации за 2010 г., начислени от ревизираното лице за използваните дълготрайните материални активи в дейността на дружеството през годината. До същият извод е достигнал и административният съд, който се споделя от настоящата инстанция с допълненията в предишния абзац. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,