Решение № 8309 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 204/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД против решение 5649/21.09.2023 г. постановено по адм. дело 294/2023 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с определение 10371/24.11.2023 г. постановено по същото дело. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята се, че е неправилен и необоснован извода на съда, че решението на КЕВР е издадено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Претендира се отмяна на обжалваното решение, респ. отмяна на решение Ж-692 от 01.12.2022 г. на КЕВР и присъждане на сторените разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Х. И. Д. с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение и иска да бъде потвърдено. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на дружествата срещу решение Ж- 692 от 01.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което по т. 1 жалбоподателите са задължени в 7 дневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Х. И. Д. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН [номер], намиращ се в гр. Бургас, ж.к. [ж.к.], [адрес] и т. 2 в 7 дневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят Комисията за предприетите действия. С решението и допълващото го определение "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД са осъдени да заплатят разноски в полза на КЕВР в размер на 100 лева и сума в размер на 1000 лева представляваща разходи за адвокатско възнаграждение сторени от Х. И. Д.. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му с чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3) материална компетентност, в съответната форма, съдържа фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел при преценката на материалноправната законосъобразност на оспорения акт и съобразяване на §1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ относно понятията "битов клиент и "небитов клиент", че разделението на клиентите на битови и небитови се определя в зависимост от нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупуваната енергия, дали енергията ще се потребява за собствени битови или небитови нужди, а не е обусловено от предназначението на обектите, за които ще я закупуват, както твърди жалбоподателя. Приел е, че съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, предназначението на потребяваната електрическа енергия - за битови или небитови нужди, се определя единствено от заявлението, респективно декларацията от страна на крайния потребител и в случая Х. И. Д. е изпълнил задължението си по Общите условия, като писмено е уведомил жалбоподателя за промяната в предназначението на потребяваната енергия. Като краен резултат е приел, че разделянето е на битови и небитови клиенти, а не обектите, в които ще се потребява електрическата енергия, като преценката се извършва по отношение на клиент, а не на обект, както и разграничението не се извършва на плоскостта на предназначението на обектите, в които клиентът ползва електрическата енергия, а е според нуждите, които ще бъдат задоволявани - дали се отнася за собствени битови или небитови нужди. Съдът е приел, че изводите и дадените задължителни указания са законосъобразни, предвид на това, че клиентът на жалбоподателите е физическо лице, а обектът, на който се доставя електрическата енергия е офис и при декларирането лицето е посочило ползване на доставяната електрическа енергия за битови нужди. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред КЕВР е образувано по жалба с вх. Е-11Х-00-1115 от 05.10.2022г., подадена от Д. срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД да променят начина на таксуване от "небитов клиент" в "битов клиент". Въз основа на извършено проучване и събраните доказателства и изготвен доклад, е прието решение Ж-692 от 01.12.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката КЕВР са дадени задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Речниковото значение на понятието бит е съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група и е начинът на всекидневен живот. Жилище от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на база нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а посоченото решение 8149/26.07.2023 г. постановено по адм. дело 1447/2023 г. по описа на ВАС е изолирана практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. Отделно от горното, според чл. 76 ЗЕ, КЕВР контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4, т. 2 от същата норма, комисията контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Нормативната уредба се съдържа в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия. Неоснователен е касационният довод за незаконосъобразност на решението по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД, тъй като дружеството не е доставчик на електрическа енергия и не определя вида на ползваната такава. Първият етап на процедурата по присъединяване към преносната или към разпределителните електрически мрежи е проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа. За тази цел се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождението на обекта на клиента и по образец, предоставен от съответния мрежови оператор. Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето, на което е представено становище за условията за присъединяване или документ по реда на чл. 140а, ал. 7 от ЗУТ (а именно, виза за проектиране, с приложени изходни данни и условия за присъединяване, предоставени от оператора в рамките на процедурата по чл. 140а от ЗУТ) или което е получило становище за условията за присъединяване и е сключило предварителен договор. Снабдяването с електрическа енергия се осъществява за всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик. В изпълнение на така описаните процедури клиентът договаря както с електроразпределителното дружество, така и с електроснабдителното. Дружествата Електроразпределение Юг ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД са в една група (EVN група). С решение Л-140/30.08.2004 г. на ДКЕВР за издаване на лицензии на Електроразпределение-Пловдив ЕАД с ЕИК 115552190 за извършване на дейностите разпределение на електрическа енергия и обществено снабдяване с електрическа енергия , на горепосоченото дружество са издадени лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за извършване на дейността разпределение на електрическа енергия , на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 1 към това решение и лицензия Л-140-11/13.08.2004 г. за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия , на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 2 към това решение. Вътрешното разделяне на задълженията в групата на EVN, не води до липса на задължение за Електроразпределение Юг ЕАД спрямо потребителя Д.. Отношенията между Електроразпределение Юг ЕАД и клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа на неговата лицензионна територия, се уреждат чрез Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, последните се одобряват от КЕВР. Разпределението на електрическа енергия е подотрасъл на електроенергетиката, включващ последния етап (преди продажбата) при доставката на електричество до крайните потребители. Електроразпределителната система пренася електрическа енергия от далекопроводите до потребителите. Като компонент на ценообразуването на крайната цена, която се дължи от потребителите се включва и преноса на електрическата енергия, за който категорично е отговорно Електроразпределение Юг ЕАД. Клиентите на Електроразпределение Юг ЕАД, които са на регулиран пазар (снабдяват се с електрическа енергия от краен снабдител или от ДПИ), заплащат мрежовите компоненти в цената на електрическата енергия заедно с консумираното количество електрическа енергия към EVN България Електроснабдяване. В този смисъл е решение 6410/27.05.2023 г. постановено по адм. дело 2433/2024 г. по описа на ВАС. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд, поради това, че съдът въз основа на обективно установени обстоятелства е приел, че КЕВР е изпълнила регулаторните си функции, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон , поради и което дадените указания са в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. В полза на адвоката на ответника Х. И. Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата се дължат разноски в размер на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение